Почитаме паметта на Апостола

„…О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно!…“ Иван Вазов, „Левски“.

Днес си спомняме за трагичната гибел на най-знаковата фигура в историята на България. Свеждаме глава и се прекланяме пред делото на Васил Иванов Кунчев, известен с прозвището „Левски“ и „Апостол на Свободата“. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. в околностите на тогавашна София е обесен бележития българин. Възпоменателни церемонии се организират и на 18-ти, и традиционнно на 19 февруари. В знак на признателност венци и цветя пред паметници на Апостола се поднасят в цялата страна. Техническа грешка при преминаването от Юлианския към Григорианския календар е довело до объркването на точната дата. Затова чествания у нас има и през двата дни.

Същественото обаче е, че в сърцата на поколения българи е съхранена паметта на Левски. Той присъства на челно място в уроците по родолюбие, неговите завети се предават от поколение на поколение. Безграничната обич на Апостола към отечеството превръща името му в символ на борбеност и саможертва. Неговото дело, силният характер и неизмеримата смелост го правят безсмъртен пример за подражание. Незаменимият Апостол на Свободата „посветил живота си на Отечеството“ събуджда българския дух към най-ценното в живота на човека – правото на свободен и независим живот.

Думи на Левски и днес звучат по-актуални от всякога: „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“; „Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва“; „Всичко се състои в нашите задружни сили“; „Дела трябват, а не думи“; „Народната работа стои над всичко“; „И не забравяйте – времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.