Датата е 26 октомври 1991 година. Безоблачно небе, квалификацията за Гран При на Мексико върви с пълна сила, а Аертон Сена е във вихъра си, преследвайки трета световна титла във Формула 1.
Легендата губи контрол върху своя Макларън-Хонда на завоя „Пералтада“ и миг по-късно се озовава под болида си. Малко след злополуката Сена обяснява какво се е случило.
„Беше ужасно. Бях с главата надолу. Паниката ме обзе, тъй като, горивото се стичаше по гърба ми и можеше да се запали. Бях вцепенен, не можех да се движа и имах проблеми с дишането.
Бяха необходими огромни усилия, за да се премахне волана и предпазните колани. Да се измъкнеш отдолу от колата е като да измъкнеш заек от дупката му“.
След катастрофата си в квалификацията за GP на Мексико Сена моментално е прегледан от митичния доктор на Формула 1 Сид Уокинс, който се уверява, че здравето на бразилеца е добро.
Ужасът, който Аертон преживява обаче не го спира да се състезава и той финишира на 3-ото място в Мексико. Сена печели 7 състезания, които са достатъчни за третата му световна титла през 1991 година.
Легендата превзема върха в предпоследната надпревара за сезона в Япония. Той посвещава победата на съотборника си Герхард Бергер, като благодарност за подкрепата, която е получил по време на състезанията.
„Страхувам се колкото всички останали от това да не пострадам“, споделя Сена. Очевидно нито един от тези страхове не попречи на това, което се случи в GP на Италия през 1994 година.