Време е за вино! Празнуваме Трифон Зарезан

Днес отбелязваме Християнския празник – Успение на Свети Кирил Славянобългарски, Денят на лозаря – Трифон Зарезан и Католическия Свети Валентин. Българската православна църква отбелязва църковния празник на успението на Свети Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището „философ“ и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.

На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали нова азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата „Свети Климент Римски“. Денят на лозаря – Трифон Зарезан започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон.

Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари. Основен обичай на този ден е зарязването на лозята, независимо от метеорологичните условия. Хората са добавили към името на празника Зарезан, тъй като се празнува в началото на пролетта, когато започва резитбата на лозята. Сутринта мъжете се събират в лозята, всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица и суджук. Храната е поставена в нова шарена торба, а мъжете се изпращат тържествено от стопанките. Със себе си лозарите носят светена вода от Йордановден и пепел, запазена от бъдника на Бъдни вечер. Всеки стопанин, стъпвайки в своето лозе, разпръсква пепелта и водата. После се обръща към слънцето, прекръства се и отрязва по три пръчки от три корена. Отрязаните пръчки свива на венец, с който окичва калпака си, а лозите полива с вино от бъклицата, за да дадат обилен плод и да не се маносват.

След това всички лозари се събират, за да си изберат цар и го накичват с корона от лозови пръчки. След като хапнат и пийнат, с хора и ръченици, лозарите си тръгват от лозята, като носят своя цар до вкъщи. Стопанката ги посреща с богата вечеря, ракия и вино. Твърди се, че новият цар не трябва да се опие, за да може цяла година да се грижи добре за лозята.

Католиците днес почитат Свети Валентин, покровителят на влюбените. Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин.

Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.

Празникът 14 февруари, посветен на Свети Валентин, започва да се чества през XIV век. Според българските традиции, на семейната трапеза трябва да има питка със сирене, варена кокошка /може и пълнена/ поръсена с червен пипер. Разбира се и хубаво червено вино.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.