„Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми!…“
(Обич)
Изидора Петрова Габе e от еврейски произход, дъщеря на преселникът от Русия, писател и общественик – Петър Габе. Родена е в с. Харманлък (днес Дъбовник), Добричко. След завършване на гимназиалното си образование, Дора учи естествени науки в Софийския университет и впоследствие френска филология в Женева и Гренобъл. Работи като учител по френски език в Добрич. Омъжва се за видния български литературен историк и критик проф. Боян Пенев.
Първото стихотворение на Дора Габе „Пролет, пролет иде“ е публикувано още докато е ученичка през 1900 г. в сп. „Младина“. През 1905г. – 1906 г. дебютира със стихотворни цикли в сп. „Мисъл“, „Демократически преглед“, „Ново общество“. Първата и лирична стихосбирка „Теменуги“ е създадена с редакторската намеса на Яворов и при съставителството на проф. Пенев. Следват: „Земен път“, „Нови стихове“, „Почакай, слънце“, „Невидими очи“, Сгъстена тишина“, „Глъбини“, „Светът е тайна“.
През дългия си творчески път, освен поезия Дора Габе пише пътеписи, разкази, есета, театрална критика, статии свързани с чуждестранната и българска литература… През 1921 г. дебютира и в областта на детската литература. До 60-те години на миналия век, даровитата писателка създава книги за деца, които влизат в класиката на детското литературно наследство.
Творчеството на Дора Габе, наред с общочовешките теми и вълнения, е доминирано от любовта и към България. Книгите и се радват на значителен интерес не само у нас. Преведени и издадени нейни произведения има в редица европейски държави, както и в Аржентина, Канада, Ливан, Перу, Куба, Виетнам.
От 1917г. до края на живота си даровитата поетеса развива и активна преводаческа дейност. Превежда от полски, чешки, френски, руски и гръцки език творби на именити писатели.
Дора Габе е и активен общественик. Тя е сред основателите на българо-полския комитет (1922г.) и на българския ПЕН-клуб (1927 г.). Изнася беседи в България и чужбина по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. След 9 септември 1944г. е представител на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международни срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член е на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество. Член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (1962-1964; 1968-1983). Умира на 16 ноември 1983 г.