Големият български актьор се ражда на 27 юли 1930 г. в Стара Загора в семейство на театрали. Майка му – Мара Шопова е актриса в Старозагорския театър, а баща му – Христо Шопов, години наред е директор на читалищния театър в града. Закърмен с магията на театъра, израснал сред сценични декори и кулиси, свидетел на многобройни актьорски превъплъщения, не е чудно, че още 18-19-годишен се посвещава на това изкуство.
Актьорският му път е дълъг и нелек и преминава през сцените на театрите в родния град, в Бургас, Пловдив, а после – София. Но звездата му изгрява през 1958 г. с роля в постановката на Леон Даниел „Чудаци“ по Назъм Хикмет в Театъра на българската армия. Тридесет години по-късно, след много изиграни роли и актьорски превплъщения, през 1989 г. сменя сцената на военния с тази на Народния театър „Иван Вазов“.
Сред най-забележителните му театрални роли са тези, на Харолд Митчъл в „Трамвай „Желание“ от Тенеси Уилямс, Гаев във „Вишнева градина“, Полоний в „Хамлет“, Лоренцо в „Ромео и Жулиета“ и др.
Едновременно с театъра, работи и в киното. Снима се в над 60 филма. Изгражда незабравими образи във филми и тв сериали като: пленен френски офицер Дьо Гревил в „Крадецът на праскови“ (1964 г.); „Произшествие на сляпата улица“, капитан Милев; „Цар и генерал“ (1966 г.), в ролята на цар Борис III; „Ханът“ (1970г.), хан Чоки; „ Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971г.), в ролята на Конрад Раймен; българо-италианския сериал „Завръщане от Рим“ (1977г.), в ролята на арх. Карев; „Вилна зона (1975г.), като баджанакът Минчо; Топло“ (1978 г.) – журналистът; „Капитан Петко войвода“(1981г.), в ролята на Халид паша; „Граница (1994г.), като капитанът и др.
Голямата любов за великия актьор остава театъра. За многобройните роли, които изиграва в театъра и киното, за неподправените емоции, с които дарява публиката, е удостоен както с нейната обич, така и с наградите „Аскеер“ (1993г.) – за водеща мъжка роля в „Последният запис“ и през 2003г. – за цялостно творчество, а през 2010г. получава Държавна награда „Паисий Хилендарски“. Повече от 50 години на сцената и в живота до него е съпругата му, актрисата Невена Симеонова.
Легендарният актьор почива на 81 г., през 2012г. По повод 90-та годишнина от раждането му, журналистът Георги Тошев издава „Наум Шопов. Бележки от един живот“. Записани са буквално последни негови размисли и послания в болничната стая. Приживе той не обича да говори за себе си и не обича да дава интервюта дълго, но към края на житейския си път приема предложението на Тошев с думите: „Време е! По-добре аз да го разкажа, а не след време, когато ме няма, други да го преразказват с лъжи!“. В книгата са подбрани биографични фрагменти с изповеди, спомени и размисли. Тя показва наситената, богата душевност и разноликата същност на един от най-успешните артисти в историята на българското кино и театър.
Любовта към театъра наследява синът му – Христо Шопов, както и дъщеря му – Лиза Шопова (актриса, драматург и режисьор). Талантът тече във вените и на внуците му- Асен Мутафчиев и Наум Шопов – младши. Зрителите обикнаха младия Шопов след блестящата му игра в хитовия тв сериал „Откраднат живот“.