Православната църква почита днес Свети великомъченик Прокопий, който след жестоки мъчения е посечен от император Диоклециан през 303 г. В българския народен календар той е популярен като летния празник на пчеларите, затова го наричат „Прокопи Пчелар“. Смята се, че е покровител на пчелите.
Обичаи и вярвания
В ранно утро, преди изгрев слънце, жените замесват тесто и пекат два обредни хляба – „боговица“ и „светец“. След това носят хлябовете при кошерите, прекадяват с тамян и ги намазват с мед. Мъжете събират в купичка по малко мед от всеки кошер. След това заедно отиват на църковна служба.
След литургията, хлябът се раздава, за да се роят пчелите, да са здрави и да дават много мед. Купичката, в която мъжете са извадили мед от всеки кошер, се оставя в черквата. На следващия ден се взима от там и се ползва за лек през цялата година. С него се маже и ужилено място от насекоми (оси, пчели, стършели, паяци). От същия осветен мед се запазва и за питките, които се месят на Св. Харалампий (10 февруари).
На празника не се работи на полето и в градините, за да няма градушки, порои, пожари или продължителна суша. Вярва се, че който наруши забраната „няма да прокопса“.