„Бачо Киро Петрович, родом от с. Горните турчета, е известен и на малките деца в Дунавска България. Бачо Киро е един от старите учители и горещи дейци за святото дело в нашето отечество. Боже мой, какъв човек беше Бачо Киро! Освен учител, деец и работник по разни народополезни работи, той беше още и поет. В който град из България пристигнеше Бачо Киро, най-напред отиваше да си почине в българското читалище, да му види вървежа, да се поприкаже с младежите, които обичаше като свои деца, при всичко че на гърба си носеше 40-45 години…“
Захари Стоянов
Преди 186 години се ражда даскал Бачо Киро – всеотдаен просветител и самоотвержен революционер. Киро Петров Занев, известен като Бачо Киро е роден на 7 юли 1835 г. в с. Горни Турчета (Бяла Черква). Остава без баща на 6 годишна възраст и е принуден да започне работа от малък, за да подпомага за прехраната на семейството. Той става говедар като баща си и едновременно с това учи в килийното училище в селото.
През 1847 г. майка му го праща да се учи в Батошевския манастир. Запленен от българското слово, напускайки манастира, Кирчо продължава да се самообразова и се посвещава на мисията да образова. Става учител в няколко търновски села едва 17 годишен, като учи на четмо и писмо и деца, и възрастни.
През 1857 година пътува до Света гора, където се среща с Матей Петров Сеизмонов (Матей Преображенски, известен като Миткалото) – духовник, учител и революционер. След съдбовната среща на Атон, Киро Занев се завръща в родното село, където се отдава на просвещението на българите и на освободителната кауза. През 1866 г. двамата с Матей пътуват до Русе, където се запознава с друга знакова фигура – Драган Цанков. От там донасят „Рибния буквар“ на Петър Берон и „Горски пътник“ на Г. Раковски.
Будният даскал въвежда взаимоучителния метод в училише, обучителните таблици, честване празника на първоучителите Кирил и Методий. Активно работи за патриотичното възпитание на младите, пише стихове, включва се и в борбата за църковна независимост на българите. Два пъти лежи в затвора, заради тази му дейност.
През 1869 г. Бачо Киро открива читалище, наречено „Селска любов“, където самият той изнася поучителни сказки. Вероятно неслучайно по същото време Драган Цанков основава читалища в Русе и Цариград. На трите читалища печатите изобразяват братски стиснати ръце. Читалището става база за сериозна просветителска и революционна дейност. Бачо Киро създава и първият селски читалищен театър в България.
Станалият помощник на Левски учител, две години обикаля заедно с него страната. Провъзгласеният от Апостола за „Главния селски учител“ спечелва доверието и на революционната организация в Бяла Черква, която го избира за председател.
Бачо Киро се включва всеотдайно в подготовката на всеобщо въстание на българите. Пътува често до Румъния, за да участва в заседания на БРЦК. След проваленото Старозагорско въстание той дава съществен принос за освободителното дело в Търновски революционен окръг. Като уважаван учител, достига до много сърцати българи и ги привлича към святото дело.
Когато избухва Априлското въстание Бачо Киро бързо организира чета от 100-тина човека в Бяла Черква. Присъединявайки се по-късно към четата на поп Харитон, той участва в героичните боеве за Дряновския манастир. В продължение на 9 дни съзаклятниците се бият до последен дъх с многократно превъзхождащата ги редовна турска армия. Водачът на четата поп Харитон загива, манастирът е опожарен, а Бачо Киро е един от малкото, които успяват да се спасят. Укрива се за кратко в родното си село, но е заловен и откаран на съд в Търново. Достойният родолюбец не издава другарите си, не приема и примамливото предложение на местния първенец Етхен бей да се представи за луд. Той заявява на чист турски пред съда: „Аз един Бачо Киро съм, без страх от турчин комита съм. Пушка на рамо турих, Дряновски манастир намерих. Правдата си да диря излязох, въжето си на врата сам метнах!“ Даскал Киро Занев, е обесен на 28 май 1876 г.