Роденият на 30 юни 1966 г., в Бруклин, Майкъл Джерард Тайсън израства без баща. Той напуска семейството, когато Майк е едва 2 годишен. В ранното детство често е тормозен от по-големия си брат и съседските деца. Но на десет години влиза в улична банда и често участва в кражби и улични побои.
Дванадесетгодишен, след множество задържания е изпратен в изправителен дом. Там се запалва по бокса и се среща с великия Мохамед Али, който често посещава възпитателното училище, за да помага на „трудни деца“. Той е и неговото вдъхновение, което предопределя решението му да се занимава усилено с бокс, за да стане известен като него.
Не след дълго физическите качества на Майк са забелязани и той е препоръчан от неговите треньори на легендарния Къс Д’Амато. Той приема Майк под негова опека и още на 15 години бъдещият шампион започва своята кариера в аматьорския бокс. През 1984 г. е кандидат за олимпийския отбор на САЩ за олимпиадата в Лос Анджелис, но не го включват.
Майк и треньорът му се ориентират към професионалния бокс. През 1985 г. е първият му мач, в който побеждава, както и във всички 15 срещи през годината. За съжаление Д’Амато почива през ноември същата година.
След тежката загуба треньор на Тайсън става Кевина Руни и с него той продължава успешната си кариера През 1986 година става най-младият световен шампион в тежка категория. Тогава е едва двадесет годишен и побеждава своя опонент Тревор Бербик с нокаут във втория рунд. През следващите години, след зрелищни битки на ринга срещу Пинкилтън Томас, Тони Тъбс, Лари Холмс, Тайлър Бигс и Майкъл Спинкс, младият боксьор става най-добрия в света. Той е първият боксьор, който притежава трите най-големи пояса в професионалния бокс по едно и също време – на Световния боксов съвет, Световната боксова асоциация и Международната боксова федерация. Спечелилият си прозвището „Железния“ остава № 1 до февруари 1990 г.
Буйният нрав на боксьора му донася много неприятности в личния живот. Чупи дясна ръка при улично сбиване през август 1988г. Неговата първа съпруга, с която е женен от февруари 1988 г. се оплаква публично от него и още ноември същата година иска развод. Проблемите в личния живот логично носят на Тайсън и загуба на титлата. През февруари 1990 г. той губи в двубоя с Джеймс Дъглас в Токио.
След загубата на титлата боксьорът се забърква в нови неприятности. Обвинен и осъден за изнасилване на Дезире Уошингтън, Тайсън е вкаран в затвора през 1992 г., откъдето излиза през 1995г.
Още на следващата година Железният Майк се връща на ринга. Побеждавайки двама опоненти той си връща титлата на Световния боксов съвет (WBC), а по-късно и тази на Световната боксова асоциация (WBA).
Динозавърът обаче не спира с хулиганските си прояви както в живота, така и на ринга. През 1997 г., на втория мач между него и Ивендър Холифийлд, Тайсън отхапва ухото на своя опонент. За тази животинска проява е дисквалифициран, а комисия на щата Невада отнема единодушно боксовия му лиценз. Придобилият си световна лоша слава боксьор отнася и глоба от 3 млн. долара.
След като му връщат лиценза през 1999г. се връща за кратко на ринга, но отново попада под ударите на закона. Осъден за побой на двама мотористи, той излежава 3,5 месеца в затвора в Мериленд.
Продължава да се бие на ринга, но кариерата му върви стремително надолу, съпътствана от множество скандали, заради тежкия си характер и агресивно поведение. През 2000 г. е глобен 167 хил. Долара за лошо поведение от Британския боксов борд.
През 2002 г. е нокаутиран от Ленъкс Люис. Мачът е предшестван от скандал с един от бодигардовете на Люис и последвало меле. Същата година се развежда и със втората си съпруга.
След пореден престой в затвора, друг британец – Дани Уилямс побеждава Динозавъра в 4 рунда през 2004 г. Последният му боксов мач е през 2005 г., когато той отново губи. Този път от ирландеца Кевин Макбрайд.
Майк Тайсън изповядва живота си, описвайки своите върхове и падения в автобиографичната книга „Безпощадната истина“. Издадена е на български език, с преводач Огнян Георгиев през 2015 г.
Спечелилият си лоша слава Майк Тайсън направи зрелищно завръщане на ринга 15 години по-късно. В края на ноември 2020 г. той и Рой Джоунс младши се срещнаха в демонстративен двубой в „Степълс сентър“, Лос Анджелис. Битката завърши без победител, но Динозавърът бе по-активният на ринга с преобладаващ брой удари по своя съперник.