Св. Йоан Кръстител се ражда няколко години преди Христос, за да проводи пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. На този ден християните почитат Св. Йоан – патрон на кумството и побратимството, а в народните традиции празникът е наречен „Еньовден“.
Вярвания, традиции и обичаи
Обредните действия на Еньовден са свързани с повратът в природния и астрономичен календар. Те носят белезите на развития в миналото култ към слънцето. До този ден е движението на слънцето към лятото, след това се връща обратно към зимата, след като „се изкъпе в реката или морето“. Билките притежават магическа сила, защото са събрали цялата мощ на слънцето, което от този ден променя своя ход. Водата също притежава особена сила в този преход – тя очиства човека от вредни въздействия.
Еньовден е наричан още Яньов ден и летен Ивановден. Според народните поверия Св. Иван Бильобер/Билкобел е заповедник на 77 и половина болести. Поверието е, че лековитите билки са 77, но болестите – 77 и половина и затова трябва да се пазим от болести, защото може да ни потрябва точно тази половинка, която природата не лекува.
В ранно утро, преди изгрев слънце, по високите поляни се берат билки. Твърди се, че тогава са най-лековити, а след това започват да губят силата си. Посреща се изгрева на слънцето, което „трепти“, „играе“ и всеки гледа своята сянка през рамо, защото се вярва, че ако е цяла – ще е здрав през годината. Всички се търкалят в росните ливади за здраве (вярва се, че на този ден „се изкъпва и слънцето“). Жените свиват еньовски венец от билки и цветя, под който всички минават три пъти за здраве и дълголетие.
Според народните вярвания Еньовден е свързван още и с магии и гадания. Разпространен е обичаят „Еньова буля“ или „Еня“. Всички моми свиват своя китка от предния ден и ги поставят в котле с „мълчана“ вода. В котлето се поставят и стръкчета овес и се оставя да пренощува в двора – за да „видят китките звездите“ или под червен трендафил.
След като сутринта са брали билки, на връщане в селото момите се събират в една къща и обличат 6-8 годишно момиче като булка. Забулват детето с червено було и поставят на главата венец от еньовчета. Вземат Еньовата буля на рамо и така обикалят селото, пеейки обредни песни. По пътя спират и задават въпроси, свързани с плодородието и времето, а момичето отговаря и нарича. Вярва се, че предсказанията и ще се сбъднат.
След обиколката се връщат в къщата откъдето са тръгнали. Там момите превръзват очите на Еньовата буля с червена кърпа и започва следващ обред: момичето вади всяка китка и нарича коя мома за какъв момък ще се омъжи и скоро ли ще е. По-разпространен е обредът – „напяване на китките“. Момичето вади една по една китките, а момите припяват за всяка от тях, като в отделните припевки се описва момъка. Накрая момите измиват Еньовата буля с вода от котлето, вземат си овесени зрънца и вечерта ги поставят под възглавницата. Вярва се, че всяка мома ще се омъжи за момъка, който сънува през нощта.
На Еньовден не се върши земеделска работа. Според поверието прекрачилият забраната ще бъде наказан с лоша или унищожена реколта, заради неуважението на празника.
Празникът Еньовден попада в двуседмичния „петровски“ пост. Традиционно се приготвят постни ястия с много зеленина и свежи подправки/билки.
Днешният празник традиционно се отбелязва в етнографския музей на открито „Етъра“. Тазгодишните „Еньовденски празници“ започват от днес и ще продължат до 27 юни. През 4-те дни в комплекса са предвидени различни събития: възпроизвеждане на обреди и ритуали, образователни игри, работилници за приготвяне на различни продукти с билки, базар на билки и билкови продукти и др.