„В портрета на човек няма голямо и малко, стига да си успял да проникнеш в душата му. Само душата, не грима или маската, а Божествената по произход душа, прави човека значим и следователно, достоен да бъде изобразяван“.
Николай Николов-Зиков
Художникът Николай Николов-Зиков представи в Галерия „Сан Стефано“ селекция от 35 портрета, рисувани от 60-те години, до наши дни. Това е негова втора самостоятелна изложба, озаглавена “Образи”. Сред платната на художника има както авангардни експерименти, така и творби изпълнени в духа и техниката на старите майстори. Специален акцент в изложбата е платното „Непобедена земя“, предизвикало сензация на обща художествена изложба във Враца през 1976 година. На събитието присъстваха интелектуалци, изкуствоведи, ценители на изобразителното изкуство, много приятели.
Експозицията, с куратор Людмил Веселинов, ще бъде в основния салон на галерия „Сан Стефано“ в продължение на един месец за всички, които искат да се насладят на невероятните портрети на талантливия творец.
Зиков предизвика огромен интерес сред интелектуалци и ценители на изобразителното изкуство в края на миналата година, когато Министерство на културата представи селекция от негови сюрреалистични платна „ХХ век“, рисувани през 70-те и 80-те години, но отхвърлени от соццензурата. Изложбата бе едно от ключовите събития в културния календар на столичната галерия „Средец“ и на практика бе първата самостоятелна експозиция на забранения в епохата на социализма майстор. Тогава, както и вчера бе представена и книгата за твореца, с автори Людмил Веселинов и Галина Декова.
Николай Николов-Зиков е роден в София през 1946 година. Завършва Художествената гимназия и „Декоративно-монументална живопис“ в Художествената академия (1975г.). Зиков е една от изключителните личности в културната история на съвременна България. Той е от антисистемните класици на българската живопис от епохата на социализма. По правило техните платна са рядкост в галериите по онова време, отлежавали с десетилетия по ателиета и частни колекции, невиждани и неоценени.
В началото на 80-те години творецът е принуден да се откаже от живописта и започва да се занимава с реклама. Изявява се и в областта на декоративно-монументалните изкуства, реализирайки множество металопластики, мозайки, скулптури, фрески и др. Негово дело е и изящната скулптурна композиция „Ян Бибиян и дяволчето Фют“ в Мадарската градина в София.
