Празникът се пада винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден. В събота след Спасовден е една от трите големи задушници – Спасовската, известна още като Черешова.
Според Новия завет в продължение на 40 дни след Възкресението Исус Христос останал на земята, за да проповядва учението си. Той се движел като Богочовек сред последователите си. На 40-ия ден се изкачил на Елеонския хълм край Йерусалим и от там се възнесъл към небето.
В народния календар Възнесение Господне е наречен Спасовден и се свързва до голяма степен с култа към мъртвите. Според вярванията от Великден до Спасовден душите мъртвите са на земята, а на самия Спасовден Христос ги прибира към небесата. Затова през целия ден вратите и прозорците на къщите се оставят отворени, за да могат душите да излязат по-лесно.
В народните поверия около Спасовден при хората идват русалийките – свръхестествени женски демони, които могат да навредят, но и да лекуват от нелечими болести. Любимото им цвете е росен /русалче/. Това е лековита билка, която цъфти в нощта срещу Спасовден и тогава русалийките откъсват цветовете му и се закичват с него. Тази вяра предопределя обредното магическо лечение – „ходене на росен“. Болни хора от „самодивска болест“ (причинена от лошо въздействие на русалки или самодиви), треска, парализа, бездетни жени, отиват да берат цветето росен и да преспят на росенови поляни в навечерието на празника. За да поемат лечебната сила на росена, сутринта болните и бездетните булки се отъркалят в росата Длъжни са да мълчат.
Вечерта лягат върху черга, с поставена до главата нова кърпа, върху която се поставят пръстена паница с вода, нова глинена стомна, бъклица с вино и питка. Те се оставят на следващия ден – дар за русалийките, с изключение на паницата с вода. По това, което е паднало през нощта в нея се гадае на сутринта: ако е паднал цвят се вярва в скорошно оздравяване, ако в паницата има пръст или камъче, болестта няма да премине. От водата в паницата се пие в продължение на 40 дни.
В народните вярвания дъждът на Спасовден е също толкова скъпоценен, както гергьовският. Ако денят е сух, съществува обичай моми и ергени да обикалят селските землища и да пеят песни за дъжд.
Днес имен ден празнуват всички, с имена Спас, Спаска, Спасимир, Спасимира и др.