На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Всяка година точно в 12.00 ч. сирените в цялата страна оповестяват преклонението пред паметта на героите. При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства, с изключение на влаковете, следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.
За първи път сирените се чуват през 1948 г. – точно на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Сирените символизират съпричастността на българския народ към подвига на Ботев и загиналите за свободата на България.
През 1876 г. 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния гнет на Османската империя.
Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за когото любовта към родината е над всичко. „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави“ – убеден е той. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския кораб „Радецки“ от различни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите дрехи в уж градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев заставя капитана да свали въстаниците при Козлодуй.
Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в битка за освобождение на България угасва на 1 юни (20 май по стар стил). Тогава, след тежък бой във Врачанския Балкан, по здрач един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година – връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.
В цялата страна ще се проведат възпоменателни чествания и церемонии по поднасяне на венци и цветя пред паметниците на поета – революционер.