Най-отровните червеи в света ще могат да видят посетителите на Природонаучния музей в Пловдив, съобщиха в официалния сайт на музея:
„Най-новите обитатели на аквариума на РПНМ-Пловдив са красивите, но опасни огнени червеи Hermodice carunculata. Те са морски безгръбначни, които се срещат в крайбрежните води на Средиземно море и Атлантическия океан.
На външен вид наподобяват многоножки – тялото им се състои от голям брой ярко оранжеви сегменти (от 60 до 150), всеки от които е снабден с куп „пухкави“ бели четинки. Всеки отделен сегмент има чифт мускулни израстъци (параподи), предназначени за движение, копаене и плуване, отровни четинки и червено-оранжеви хриле.
Отровните четинки са кухи отвътре и съдържат невротоксин, който при контакт с кожата причинява силна пареща болка и в резултат на това общо отравяне на тялото. Отравянето няма да доведе до трагични последици, но причинява силен дискомфорт (гадене, повишена температура, пареща болка, зачервяване и оток). Човек може да настъпи огнените червеи сред камъни в плитка вода докато плажува или се гмурка на средиземноморския или атлантическия бряг. При опасност червеят атакува, като „изстрелва“ токсичните четинки към нападателя. Ето защо в такава ситуация се препоръчва да се носят специални гумени обувки, предпазващи не само от тези отровни полихети, но също и от морски таралежи, отровни риби и др.
Огнените червеи са ненаситни хищници, котио се хранят с корали, анемони и малки ракообразни, понякога атакуват и по-големи подводни обитатели: ранени морски звезди и морски таралежи.
Едно от най-интересните и известни свойства на тези животни е тяхната биолуминесценция по време на размножаване. Обикновено това се случва през летните месеци, само през първата четвърт на фазата на луната и продължава 1-2 дни. В тези 2 специални нощи след залез слънце морето добива зелен фосфоресциращ блясък, който е видим за около 30 минути. Анализирайки данни, събирани в продължение да години, биолозите правят изводи за наличието на фотопротеин в секрецията на огнените червеи. За откриването на това вещество през 2008 г. японският биолог Осаму Шимомура получава Нобелова награда за химия.”