На този свят български празник, отдаваме почит и се прекланяме пред делото на предците, сътворили и разпространили нашето най-голямо богатство – българското слово и писменост.
Във всички религии от първостепенна важност е не само езика, но и графичната система, с която се изписват свещените книги. Един от сериозните спорове през IX век е за езика, на който се отслужва християнската света литургия: дали това да е само на един от трите езика – еврейски, гръцки и латински, или всяка млада християнска общност да проповядва на собствения и език.
Двамата братя духовници Константин-Кирил и Методий, познавайки много добре славянските езици, успяват да създадат изцяло нова азбука. Съдържащата 40 знака глаголица е постижение в световната история. Двамата братя превеждат на славянски език свещени християнски книги, подготвят ученици във Великоморавия, но привържениците на триезичието се опълчват срещу дейността им. За да защитят своето дело Кирил и Методий предприемат пътуване до Рим. След пламенната защита на правото да се достигне до Бога на собствения език, папата освещава богослужебните книги на славянобългарски език и новата писменост получава признание.
Откритата враждебност от привържениците на триезичието обаче не спира, особено при следващия папа, който е на тяхна страна. Стига се дори до забрана на богослужение на славянски език, а книгите на славянобългарски са изгаряни. Учениците на Кирил и Методий, които продължават делото им, са подложени на жестоки гонения по Великоморавските земи.
С мощната подкрепа на княз Борис I и сина му – цар Симеон част от учениците на светите братя са приети в България (Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд). Те създават книжовни средища за обучение на ученици и свещеници, за превод на богослужебни книги от гръцки език. а по земите български се строят църкви и манастири. За да се пише и чете по-лесно, Климент преработва буквите и нарича новата азбука на своя учител Константин Кирил Философ – кирилица.
Изпратен е в областта Кутмичевица (днешна южна Албания и югозападна част на Северна Македония). Там той създава едно от най-значимите културни средища в тогавашна България (наред с Преславската книжовна школа) – прословутата Охридска школа. Климент проповядва, обучава ученици и свещеници, пише поучителни и похвални слова. Когато цар Симеон го назначава за епископ, на негово място отива Наум – също наричан Охридски.
В края на IХ и началото на XI век в българската средновековна държава, благодарение на силната царска власт, има уникално съчетание от: активно изграждане на държавност, утвърждаване на християнската религия и поява и разпространение на писмена система. В резултат се появява духовна прослойка, която пише на български, създават се множество произведения, полагащи основите на културна традиция. За първи път в България се появяват авторски съчинения.
Едни от първите автори са: Климент Охридски – с неговите похвални слова (най-вече „Похвално слово за Константин-Кирил Философ“) и плеядата представители на преславската школа. Константин Преславски написва уникалната словесна творба „Азбучна молитва“, както и „Учително евангелие“; Йоан Екзарх превежда „Шестоднев“ – естественонаучно съчинение с енциклопедичен характер. Неговият принос е неоценим не само заради превода, но и заради оригиналните му добавки по текста. Започва с описание на Преслав и на облеклото на княза и болярите, което е ценен исторически извор. Друг достолепен представител, Черноризец Храбър, е автор на един от най-популярните текстове от този период – „Сказание за буквите“.
Семената на българското слово са засяти и този процес е необратим през вековете. Хиляди знайни и незнайни български духовници, книжовни и просветни дейци, продължават делото на първоучителите. Народът ни съхранява и запазва езика, въпреки превратностите на времето и многото изпитания, на които е подложен.
През 1892 година учителят по френски език в Русенската гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение за възхвала на Солунските братя: „Химн на Св. Св. Кирил и Методий“. През 1901 година учителят по музика в Ловешкото училище – Панайот Пипков, съчинява великолепна мелодия, а химна на светите братя звучи и днес:
„Върви, народе възродени, към светла баднина върви! С книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! ………………………………… Тъй солунските двама братя насърчаха дедите ни. О, минало незабравимо! О, пресвещени старини!“