Красива и талантлива, възхвалявана и отричана Яна Язова е явление в българската литература през миналия век. Изпаднала в забвение в годините на тоталитаризма, паметта и творчеството на писателката постепенно се възстановява в годините след демократичните промени.
Люба Тодорова Ганчева, позната на широката публика с псевдоним Яна Язова, се ражда в Лом на 23 май 1912 година. Майката на Люба е учителка, а баща ѝ – училищен инспектор и доктор на философските науки.
Завършва гимназия (1930г.) и славянска филология (1935г.) в София. Талантливата майсторка на перото започва да публикува в периодичния печат стихове, разкази, статии, пътни бележки още като студентка. Влиза в кръга на софийския интелектуален елит, близка е на професор Александър Балабанов. Младата Люба получава своя псевдоним Яна Язова точно от него. Общественият интерес е силен заради отношенията между младата дама и 33 години по-възрастния от нея професор. Пресата я издава и възхвалява, но връзката и с Балабанов предизвиква ненавист към красавицата у много писатели по онова време. Талантът и хубостта ѝ събуждат завист, отричане и хули по неин адрес.
След 9.IX.1944 година на редица писатели, както и на нея е дадена възможност за реабилитация, срещу възхвала на народната власт и известна доза самокритика. Язова обаче не го прави. Отказва да напише стихотворение за Георги Димитров и не изневерява на убежденията си, осъзнавайки тежките последствия. Писателката е заклеймена и изпада в изолация, а творбите и не се публикуват.
Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Тялото и, по което са открити следи от насилие, е открито в края на юли 1974 г. Откриват и ръкописи на неиздадените ѝ исторически романи. За част от тях се твърди, че са откраднати. Последната записка в бележника ѝ е от 19 май 1974 година.
Яна Язова има издадени 3 стихосбирки до 1944г., както и сборници с разкази, книжки със стихове и картинки за оцветяване за деца. Стихотворенията ѝ са посветени на интимния живот, но с несъмнено бунтарство и порив за независимост. В тях често се смесват реалното и сюрреалното, непосредствените впечатления и картини, дорисувани във въображението ѝ. Първият роман „Ана Дюлгерова“ (1936 г.) е и най – издаван, а вторият – „Капитан“ (1940 г.) e първият български роман за наркотрафика, който предизвиква още тогава полемики.
За Яна Язова историята играе голяма роля като сцена на изява на човешките характери, но и като самостоятелна тема, която може да бъде разработвана най-пълноценно със средствата именно на художественото слово. Действието в драмата ѝ „Последният езичник“ (1940 г.) се развива по времето на покръстването на българите и е изградена около трагичната фигура на престолонаследника Владимир-Расате.
Язова написва и първия български исторически роман, посветен на лица и събития от световната история – „Александър Македонски“ (позовавайки се на сериозни исторически източници). Романът е в печатница точно когато са бомбардировките над София и изгаря. Отпечатан е посмъртно десетилетия по – късно.
Трудът на живота ѝ е трилогията „Балкани“, състоящата се от три отделни романа – „Левски“, „Бенковски“, и „Шипка“. През 1962 година са отхвърлени от официалната цензура и издадени едва след 1987 година. Романите използват реални исторически факти, като в тях Яна Язова се опитва да съчетае мащаба на големите исторически събития със собственото си разбиране за мястото и ролята на силната личност.
„Соления залив“ е последният ѝ роман и излиза цялостно през 2003 г. В него авторката проследява събитията в Третото българско царство в първите десетилетия на XX век и завършва с деветосептемврийските кланета през 1944 г. Определен е от критиците като „впечатляващ анти-деветосептемврийски роман“.
Съдбата на Яна Язова е драматична, също като творчеството ѝ. За да се предотврати публикуването им под чуждо име, литературният историк и журналист Петър Величков започва да издава на части неиздадените ѝ романи в литературният вестник “АБВ” през 80-те години. Въпреки, че дълги години е цензурирана, творбите на Яна Язова достигат до читателите, а тя заема достойно място сред големите ни литературни таланти от миналия век. Творчеството ѝ се преиздава и продава и до днес, а интересът към необикновената писателка се засилва.