По повод празника на нестинарите екипът на „dalirazbra.bg“ се свърза с д-р Анелия Карчева – дългогодишен преподавател по фолклор и български народни танци в НБУ, 144 СУ „Народни будители“, ръководител на ТА „Лодос“. Самата тя е нестинар и изпълнител на мистичния танц върху жарава, предизвикващ огромно възхищение и любопитство у всички зрители, докоснали се до този магически ритуал. Д-р Карчева разглежда нестинарските практики като шамански в своята дисертация, с научен ръководител проф. д-р Георг Краев.
Д-р Карчева сподели част от своя задълбочен анализ. Според нея практиките на нестинарите и шаманите са съвкупност от архаични техники, мистика, магия, религия в широкия смисъл на думата. Преживяванията им позволяват да достигат нови духовни позиции, недостъпни по други пътища. В контекста на нестинарските практики може да бъдат разгледани и посоки на християнизацията, както и съществуването на други езически практики.
„Нестинарството е от тези обредни системи, чиито корени са много дълбоко в самото възникване на представата на човека за земно и свещено. Като тръгнем от древния нестинар във формата на жрец, който е посредник между света на отвъдното – бога и света на живите, и стигнем до днешния психоаналитик, ще установим, че обществото винаги е имало потребност от своите посредници. Карчева добавя, че безспорно преимущество за изследователя е наличието по нашите земи на нестинарството като съхранена цялостна обредна система със своето философско и смислово значение от древността до наши дни.
Терминът фолклорно християнство е нашето съвременно гледище по отношение на абстракцията „класически фолклорен българин”. Често и оправдано се използва наименованието стара вяра, староверие. Това е асоциативно нарицателно име за предхристиянската религия, която е буквално и хронологически старата вяра на дедите ни, тази, която е изместена от новата – християнството. Налагането на християнски мироглед е дълъг и сложен процес. Асинхронизирането на езичеството е съумяло да намери подходящи светци и да оправдае действията на фолклорния човек. Не всички действия, обреди и обичаи, обаче, са съумели да се вместят в рамките и тези, за които това не се е случило, са обявени за извънзаконни. Такива примери са шаманството и нестинарството. Шаманите и нестинарите са просто езичници. Това е народоверие, народна традиция, народна религия, това е просто архаична култура. При архаичните култури връзката между Небето и Земята се използва за пренасяне на дарове за небесните богове от обикновените хора и за лично възнасяне на шаманите.
В планината Странджа има село, чиито корени изследователите датират към времето на прабългарите. Тогава то се е казвало Ургари, а след Освобождението (1878г.) е наречено Българи. Много са историческите превратности, които е претърпял целият регион. Съхранени в родовата памет, те са получили романтичната обвивка на легендите…
Един от компонентите на нестинарската обредност е играта върху жарава. Именно тогава нестинарските възможности за контакт с отвъдното се проявяват. Те са „прихванати”, за да се „пренесат” в „горния“ или в ‚долния свят“ по „Космическата ос“. Оттам те ще се завърнат и с пророческите си и лечителски дарби ще бъдат полезни на хората, съобщавайки им предстоящи събития, лекувайки нуждаещите се.
Тълкуването на празниците с огнени практики може да бъде разглеждано от различни ъгли: като допринасящ за растежа на посевите и някакво благоденствие (следствие от първото) за хората и животните; слънчевите заклинания и магическите церемонии са предназначени да осигурят необходимата слънчева светлина и топлина – имитативна магия; като теорията за пречистването.
Преобладава мнението, че нестинарството е християнизиран езически обред (което д-р Карчева поддържа). За П. Р. Славейков обредът е християнизиран тракийски, а носителите му са българи, някои от които погърчени. Проф. Александър Фол е категоричен по отношение на тезата си за тракийския произход на нестинарската обредност: „…Тракийските нестинарски игри са 21 свързани с обредни инсценировки от Дионисиев тип, което приляга на малоазийския (хетски навярно) произход на култа към огъня… В късния си стадий…придобива вакхически оргиастичен характер”. Гръцкият автор Хурмузиадис също смята, че нестинарството води началото си от древногръцката Дионисиева обредност. Анчо Калоянов има по-особено становище. Той изказва предположението, че нестинарските вярвания и особено екстазните практики са отглас от шаманството, донесено в тези земи от прабългарите. Всички тези автори се стремят да разделят опиянението и съзерцанието“, споделя тя.
Д-р Карчева подчертава своето мнение: „Сигурно и проф. Фол има право, както и А. Калоянов, но пък аз се замислям от друга страна за елините: те си имат Аполон, който действа на индивидуално пророкуващи гадатели и гадателки, а Дионис „влудява” всички, участващи в неговите мистерии – сиреч груповите. Това дали не значи, че мистериите на Аполон са гадателски, а на Дионис – инициационни и мистерийни. Нестинарските обреди и практики не са просто колективни. Те имат една жреческа структура: става дума за способността на жреца-шаман нестинар да осигурява едно или друго благо на общността, довеждайки душата си в транс, така щото напуснала тялото, тя става в състояние да ходи и да се завръща от другия свят.
Нестинарските практики са шамански, а като цяло – езически. Дали са Дионисиеви практики (групови), или гадателски (на Аполон), те просто имат шаманска структура, настанена предимно зад екстаза и по-малко зад ентусиазма. Екстазните, гадателните и пророчески способности правят равни нестинарските с шаманските практики. Шаманизмът се проявява чрез конкретната нестинарска обредност, което я прави тип шаманска практика. За нестинарите светът е познаваем и облагородяем. Те имат мъдростта на жреца и способността да изживяват свещеното по много по-дълбок и по-личен начин от останалите хора. Техният религиозен живот води до религиозно остойностяване на чувствителността им. Няма религиозен опит без намесата на чувства. Чувствителността е съставна част на психологията, а от нея произтича идеологията – шаманската идеология“, коментира тя.
В края на нашата среща нестинарката Анелия обясни, че човек става шаман или нестинар в три случая: 1) по непринудено призвание (отговаряйки на „повик” или „избор” свише); 2) при предаване по наследство; 3) по съзнателно решение. Но какъвто и да е методът на подбора, той е признат за такъв, едва след като е преминал през двойна подготовка: 1) в областта на екстаза (сънища, видения и трансове); 2) в областта на традициите (техники, митология, родословие). Тази двойна подготовка е равносилна на посвещение. Но ако ритуал от този род не се е състоял, то в никакъв случай не означава, че е нямало и посвещаване: то може да е станало по време на сън или когато новакът е бил в състояние на екстаз.
Екипът на „dalirazbra.bg“ благодари на д-р Карчева за увлекателния разказ и честити празника на нея и колегите и – нестинари. Пожелаваме им да бъдат здрави и да продължават да предават на поколенията българи тази мистична традиция, част от нашата история и съхранена през вековете.