Българското оперно изкуство е непресъхващ извор от певчески таланти. Сред тях изпъква едно име, което оставя дълбоки следи в световната история – Борис Христов. Наричан с основание „Цар на басите“, той е най-великият български глас на всички времена.
Роденият в Пловдив на 18 май 1914 година Борис прекарва детството си в София. След гимназията завършва право в Софийския университет. През 1933 година се записва в самодейния хор „Гусла“, включва се и в хора на храм-паметника „Александър Невски“. От 1942 година учи пеене в Италия, участва в концертите на Римската академия „Санта Чечилея“. Издига се до първи солист на Миланската Скала и на Римската опера. Повече от 30 години Борис Христов пее в най-големите оперни театри.
Сред безспорните му сценични върхове и еталонни изяви са Доситей от „Хованщина“, Борис Годунов от едноименната опера, Филип II от „Дон Карлос“, Дон Базилио от „Севилският бръснар“, Иван Сусанин от едноименната опера и много други.
Славата на Борис Христов оказва своето въздействие в международен мащаб. Дълги години е смятан за бас №1 в света. Наред с Фьодор Шаляпин той има най-голяма заслуга за популяризирането в Западна Европа и Америка на славянския стил и дълбокия гръден тон.
Сред многото му артистични постижения, които завинаги ще останат в златния фонд на певческото изкуство, остават неговите великолепни тържествени славянски песнопения, записани в храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Борис Христов завършва бляскавата си кариера с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986 година. След кончината му на 28 юни 1993 година в Рим, тялото му е пренесено за поклонение в катедралния храм „Св. Александър Невски“ и е погребан в София. Според завещанието на великия бас у нас е учредена музикална школа за изявени български дарования.