Проф. Петков е сред най-модерните представители на българската живопис през 70-те години на миналия век, а през 80-те е значителна фигура в художественото образование на страната. Ректор e на Националната художествена академия (1985 – 1987) и ръководител на ателие по живопис.
Найден Петков се ражда на 16 май 1918 година в село Видраре, Софийско. Още като ученик в Първа софийска мъжка гимназия представя свои акварели в салона на училището. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1942 г. в класа на проф. Никола Ганушев.
Започва творческия си път в средата на 40-те години, съпротивлявайки се на нормативната естетика на ранния социализъм. Участва в Отечествената война, а първата си награда получава от Министерство на отбраната за платното „Боят при Ниш“ (1946г.). Антон Стайков – художник и историк на изкуството от онова време, казва за него:
„В тези социалистически времена той беше изцяло извън идеологията. Дори когато рисува илюстрации на някакви неща, които би трябвало да са идеологически натоварени, той ги разтоварва от тази идеология и успява да стига до символа, до знака, до човешкото и с това той влиза в едно поле с живописци, рисувачи от големите като Борис Ангелушев, като Тодор Панайотов, който е от неговото поколение. Те бяха така по-широко скроени хора“.
Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, пейзажа, създава рисунки с креда и въглен, монотипии. Сред известните му платна са: „Портрет на майка ми“, Привечерен пейзаж, Дъждовен ден, родопчанка, Старият лозар, Големият Дунав, Залез… Изявява се като художник-постановчик на български игрални филми – „Неспокоен път“, „Гераците“, „Непримиримите“. Автор е на плакати за филми. Редица негови значими творби като „Из покрайнините на София“, „Из София“, „Ул. Граф Игнатиев“ и много други пейзажи, разкриват пък облика на столицата.
Именитият ни художник участва във всички общи художествени изложби в България, както и в много международни (в Берлин, Париж, Будапеща, Венеция, Москва, Любляна, Мексико) до кончината му през 1989г. Има и самостоятелни изложби в Берлин, Алжир и Тунис. Творби на проф. Петков са притежание на най–престижните галерии, както и на частни колекции у нас и в чужбина. Живописецът дарява на НДФ „13 века България“ платна с пейзажи от България, Гърция и Китай в характерните за този период от живота му монохромни тонове.
Проф. Найден Петков има специално място в историята на българското изобразително изкуство, а творбите му са безценно богатство. Награждаван е многократно за творчеството си. Умира през 1989 година. През 2009 година е удостоен посмъртно със званието „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия, за приноса му към академията.