Преди 153 години се ражда героят от Дойран – генерал Владимир Вазов. Владимир Вазов се ражда на 14 май 1868 в гр.Сопот. Той е осмото дете от голямото семейство на Съба и Минчо Вазови – седем момчета и две момичета.
През 1885 година, когато започва Сръбско-българската война, едва 17-годишен, той иска да замине за фронта, но не е приет от Наборната комисия, заради възрастта си, а и другите му братя вече са войници. На следващата година Владимир постъпва във Военното училище в София. Завършва с чин поручик и впоследствие участва в три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първата световна. Воинската му кариера е респектираща, а постиженията му предизвикват уважение както сред съюзниците, така и сред враговете.
През Балканската война полковник Вазов участва като командир в боя при Гечкинли, боевете при овладяването на Люлебургас и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция. През Междусъюзническата война е командир в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.
Най-значителни са успехите на генерала по време на Първата световна война, а битката при Дойран от 1918 г. му отрежда историческа значимост. Срещу 9-та Плевенска дивизия на командир Вазов (наброяваща 35000 души) се изправят 4 английски и 2 гръцки дивизии (общо 75000 души). След ожесточените боеве противникът е разгромен дайвайки 40000 жертви, срещу 494 загинали българи.
Генерал Владимир Вазов остава в световната военна история като Героя от Дойран, непобеденият генерал. За него председателят на Британския легион в Антантата – майор Голтей, казва: „Той е един от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!“
През 1920 година Владимир Вазов преминава в запаса и е избран за Председател на Съюза на запасните офицери, а от 1926 година до 1932 година е кмет на гр. София. Той и наследникът му инж. Иван Иванов са сред най-добрите кметове на столицата след Освобождението на България. Той започва мащабния проект – строителството на големия водопровод „Рила – София“. Градът постепенно става по-благоустроен и започва да придобива вид на модерна европейска столица. Възобновява и издаването на „Общински вестник“, в който веднъж месечно се отчита пред гражданите за свършената работа.
В последните години от живота му, Вазов се заселва със съпругата си в с. Рибарица. Победителят при Дойран умира на 20 май 1945 година. Синовете му са преследвани от народната власт, защото са деца на Царски офицер.