153 години от рождението на Владимир Вазов

Преди 153 години се ражда героят от Дойран – генерал Владимир Вазов. Владимир Вазов се ражда на 14 май 1868 в гр.Сопот. Той е осмото дете от голямото семейство на Съба и Минчо Вазови – седем момчета и две момичета.

През 1885 година, когато започва Сръбско-българската война, едва 17-годишен, той иска да замине за фронта, но не е приет от Наборната комисия, заради възрастта си, а и другите му братя вече са войници. На следващата година Владимир постъпва във Военното училище в София. Завършва с чин поручик и впоследствие участва в три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първата световна. Воинската му кариера е респектираща, а постиженията му предизвикват уважение както сред съюзниците, така и сред враговете.

През Балканската война полковник Вазов участва като командир в боя при Гечкинли, боевете при овладяването на Люлебургас и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция. През Междусъюзническата война е командир в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.

Най-значителни са успехите на генерала по време на Първата световна война, а битката при Дойран от 1918 г. му отрежда историческа значимост. Срещу 9-та Плевенска дивизия на командир Вазов (наброяваща 35000 души) се изправят 4 английски и 2 гръцки дивизии (общо 75000 души). След ожесточените боеве противникът е разгромен дайвайки 40000 жертви, срещу 494 загинали българи.

Генерал Владимир Вазов остава в световната военна история като Героя от Дойран, непобеденият генерал. За него председателят на Британския легион в Антантата – майор Голтей, казва: „Той е един от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!“

През 1920 година Владимир Вазов преминава в запаса и е избран за Председател на Съюза на запасните офицери, а от 1926 година до 1932 година е кмет на гр. София. Той и наследникът му инж. Иван Иванов са сред най-добрите кметове на столицата след Освобождението на България. Той започва мащабния проект – строителството на големия водопровод „Рила – София“. Градът постепенно става по-благоустроен и започва да придобива вид на модерна европейска столица. Възобновява и издаването на „Общински вестник“, в който веднъж месечно се отчита пред гражданите за свършената работа.

В последните години от живота му, Вазов се заселва със съпругата си в с. Рибарица. Победителят при Дойран умира на 20 май 1945 година. Синовете му са преследвани от народната власт, защото са деца на Царски офицер.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.