Учени от Университета в Глазгоу, Шотландия са установили, че избягването на месо допринася за цялостния по-здравословен профил на различни биомаркери, независимо от възрастта, теглото и страничните навици. В същото време вегетарианството може да повлияе негативно на няколко здравни показателя, включително бъбречната функция. Това беше съобщено в прессъобщение, публикувано на уебсайта „MedicalXpress“.
Експерти анализираха данни за 177 723 здрави участници в дългосрочно проучване на британската Biobank, на възраст 37-73 години, които са яли същата диета през последните пет години. Доброволците бяха разделени на две неравностойни групи: вегетарианци (4111 души) и ядящи месо (166 516 души), които ядат червено месо, птици или риба. Изследователите анализираха връзката между диетата и 19 биомаркери на диабет, сърдечно-съдови заболявания, рак, чернодробни, бъбречни, костни и ставни заболявания.
Дори след коригиране на фактори като възраст, пол, образование, етническа принадлежност, затлъстяване и лоши навици, вегетарианците в сравнение с месоядните са намалили нивата на 13 биомаркери, включително общ холестерол, липопротеин с ниска плътност (или „лош холестерол“), аполипопротеин A (свързан със сърдечно-съдови заболявания), аполипопротеин B (свързан със сърдечно-съдови заболявания), гама-глутамил трансфераза и аланин аминотрансфераза (маркери на чернодробната функция, които показват възпаление или увреждане на клетките), инсулиноподобен растежен фактор (хормон, който стимулира растежа) и пролиферация на ракови клетки) и креатинин (маркер за влошаване на бъбречната функция).
В същото време вегетарианците имат по-ниски нива на полезни биомаркери, включително липопротеини с висока плътност („добър“ холестерол), витамин D и калций, които са свързани със здравето на костите и ставите. Освен това те са имали значително по-високи нива на мазнини в кръвта (триглицериди) и цистатин-С (което показва малко по-лошо здраве на бъбреците).
Изборът на месо или вегетарианска диета няма ефект върху кръвната захар (HbA1c), систолното кръвно налягане, аспартат аминотрансферазата (маркер за увреждане на чернодробните клетки) или С-реактивния протеин (маркер на възпалението).
Авторите подчертават, че тъй като изследването е било наблюдателно (т.е. наблюдение, без активната намеса на експериментаторите), е невъзможно точно да се определи причинно-следствената връзка. Биомаркерите се измерват веднъж за всеки участник, въпреки че нивата могат да се променят с течение на времето в зависимост от промените в начина на живот. Друго ограничение беше, че събирането на информация се извършва чрез саморазпит, което не винаги е надеждно.