11 май е ден, в който почитаме славянските първоучители – светите братя Кирил и Методий, оставили след себе си най-голямото богатство – първата славянска азбука – глаголицата. От 2006 година той е обявен и за професионален празник на българските библиотекари – хората, които служат на писменото слово, като го съхраняват и разпространяват, за да пребъде.
Солунските братя имат знатен произход. Баща им е византийски военачалник, а според някои изследователи майка им е славянка. Кирил е името, което книжовникът Константин Философ приема, след като в края на живота си става монах. Днес го наричаме Константин-Кирил Философ. Получава образованието си в Магнаурската школа в Константинопол.
Според съвременниците му той е не само трудолюбив, любознателен и начетен, но и гениален богослов и блестящ ритор. Библиотекар е в Патриаршеската библиотека в църквата „Света София“ и преподавател в Магнаурската школа.По-големият брат Методий също е изтъкнат книжовник и богослов. Дълго време е управител на славянска област край Солун, а след това – монах и игумен на манастира „Свети Полихорн“ в Мала Азия (край днешния град Бурса, Турция).
Заради задълбочените им познания и уменията имq те са лични пратеници на византийския император – при арбския халиф в Багдад и при хазарския хаган в Херсон, за да представят християнството.
Двамата книжовници сътворяват в манастира „Свети Полихрон“ първата славянобългарска азбука, наречена глаголица. През следващите години заедно с учениците си преписват богослужебните книги, за да разпространяват християнската вяра сред новопокръстените българи и славяни на разбираем за тях език. Така се появява славянобългарската книжнина.
Братята са изпратени от византийския император във Великоморавия (средновековна славянска държава, която в различни периоди обхваща територия от днешна Чехия, части от днешна Полша, Унгаря, Словакия, Австрия), по молба на княз Ростислав. Той иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията.
Там в продължение на няколко години те проповядват, създават книжовни средища, където се трудят техни ученици, превеждат и преписват богослужебни книги. По това време обаче в държавата проповядват и много немски духовници. Те настояват, че богослужението може да се извършва само на три езика – еврейски, гръцки и латински (триезичие) и се опълчват срещу дейността на братята.
Спорът можел да се реши само от римския папа, затова Константин Философ и Методий предприемат пътуване към Рим. Римският папа освещава богослужебните книги на славянобългарски език и с това новата писменост получава признание.
Светите братя са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Православната християнска църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици, заедно с техните ученици и последователи: Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд.
Св. Св. Кирил и Методий са канонизирани и от католическата църква. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със св. Бенедикт от папа Йоан Павел II през 1980 година.
На този ден, имен ден празнуват: Кирил, Кирилка, Методи, Методий и техните производни.