Хаджи Димитър – 181 години безсмъртие

Преди 181 години се ражда великият войвода Хаджи Димитър, който на 28 години жертва живота си за освобождението на отечеството. Друг велик революционер и поет от това поколение смели българи – Христо Ботев, възпява безсмъртието на непрежалимия народен герой. Думите му карат всяко българско сърце да потръпва:

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят…“.

На 10 май 1840 г., в Сливен се ражда Димитър Николов Асенов, в семейството на заможен търговец. Когато е двегодишен родителите го вземат със себе си, заминавайки на поклонение на Божи гроб в Йерусалим. Всеки, завърнал се от Светите места, става хаджия и към името му прибавят почетното „хаджи“. Така още невръстния Димитър става Хаджи Димитър.

Малкият Димитър учи в местното училище, но след време го напуска, за да помага на баща си. Младежът е с буен нрав и на двадесет и две годишна възраст, събира дружина и става хайдутин. Скоро след това другарите му се присъединяват към четата на Стоян войвода, а той става знаменосец. След провал на замисъла да отидат в Търново и да убият тамошния гръцки владика, четата се разпада. Хаджи Димитър повежда желаещите да го последват в Сливенския Балкан.

След няколко години младият войвода заминава във Влашко. Там, в средите на българските емигранти, съдбата го среща с Георги Раковски. Той, както и другите будни българи са вдъхновени от идеите на бележития революционер. Две поредни години (1865 и 1866) Хаджи Димитър участва в чети от по двадесетина души, които влизат в българските земи от Румъния, целящи да подбудят у българите желание за всеобщо въстание. Радетелите за освобождение от османския гнет се връщали обратно в Румъния с настъпването на есента.

През 1868 година отново се сформира чета, този път обединена – от 127 души. Под предводителството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, през месец юли (5 -ти срещу 6-ти) четниците преминават Дунав с гемия край село Вардим близо до Свищов. Революционерите се надяват с примера си да увлекат българите да се вдигнат на бунт срещу угнетителите.

Още първия ден четата води тежко сражение с турска потеря, която ги превъзхожда по численост почти десетократно. Под прикритието на тъмнината, през нощта четниците успяват да се придвижат до село Горна Липница (близо до Павликени). Там отново се сражават и след значително превъзходство в битката се отправят към село Вишовград. В местността Дълги дол се разгаря третото сражение, а на следващия ден започва най-тежката битка в местността Канлъдере. Четата е разбита, а Стефан Караджа е ранен и пленен.

Хаджи Димитър повежда оцелелите петдесетина четници към Балкана. Последната неравна битка с редовна войска и башибозук, наброяваща около 700 души, става на връх Бузлуджа. Там, за свободата на отечеството, загива геройски легендарният войвода. Неговата саможертва е свещена за българите и името му се тачи с признателност от поколенията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.