6 май – Св. Георги Победоносец, ден на храбростта и празник на Българската армия

След Великден, Гергьовден е най-големият и обичан пролетен празник. Той бележи началото на стопанската година и е ден на овчарите и стадата. На Гергьовден се подновяват старите и се сключват новите договори с овчари, козари, калфи, чираци, ратаи. Според едно от преданията Св. Георги закриляйки нивите и стадата, убива ламята, за да отключи извори, реки, дъждове.

Подготовката за празника започва още предишния ден. Начупват се клони от бук, с които се окичват домовете, кошарите, каруците. В някои области рано сутринта на Гергьовден моми, момци и млади невести излизат на поляна до селото и се търкалят в росната трева за здраве. Вият се венци от букова шума, пролетни цветя и здравец за първородното мъжко агне. То се коли – курбан за празника. Освещава се от духовно лице, а с кръвта му жените правят кръстчета по лицата на децата за здраве. Събраната кръв се изсипва в нивата, градината, лозето – за да са плодородни.

Гергьовският хляб се меси рано сутринта с „мълчана вода“, с натопени в нея билки и цветя. Отгоре домакинята моделира гегата на овчаря, кошара с агънца. Приготвят се отделни краваи за овчаря, говедаря, козаря. Моми и невести ги носят по къшлите. Там се извършва и първото ритуално доене от овчарите. Преди обреда овчарите украсяват менчетата с венец от билки, здравец, див чесън, гергьовче и червен конец. Млякото се издоява през сребърна невестинска гривна или малко кравайче. След обреда, издоеното мляко се раздава на съседи, роднини.В някои области то се изсипва в река, за да тече млякото като река.

По обяд семействата отиват в черквата, носейки изпеченото агне и хлябовете. Свещеникът освещава жертвените животни и храни, а в двора или на близка поляна се нарежда обща празнична трапеза. Играят се хора, младите се люлеят на люлки, завързани по клоните на дърветата, организират се конни надбягвания и борби. Момите се мерят на кантар, също и децата – за здраве.

Ако на Гергьовден завали дъжд, това е знак за плодородие. Момите пък събират водата и с нея мият косите си, за да са здрави и гъсти. Според народът ни „всяка капка дъжд е жълтица“.

Традиционни ястия за празничната трапеза: агнешка курбан чорба, зелена салата, печено агне, дроб сърма, пресен чесън, баница с лапад и киселец, празнична погача.

Имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гина, Ганчо, Ганка и други.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *