Цветница е винаги в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден. Наричан е още Връбница, Цветоносна неделя, Куклинден. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим. Празникът се отъждествява с върбовите клонки, които са напъпили първи след зимата. Те символизират маслиновите клонки, с които е бил посипан пътя на Иисус Христос от вярващите.
Традиции и обичаи
Сутринта на Цветница на входната врата на дома се закичва венче от върбови клонки, които предпазват от зло и болести. На този ден се ходи на празнична литургия, носят се здравец и пролетни цветя. След като свещениците осветят върбовите клонки, се раздават на миряните. Те ги отнасят вкъщи и поставят пред иконата, за да закрилят къщата от болести. На този ден жените не вършат къщна работа, единствено приготвят празнична трапеза.
В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. Традиционно се изпълнява обичаят – кумичене. Лазарките се събират и отиват на реката, като носят венчета от цветя или върбови клонки. Пускат венчетатат едновременно и онази девойка, чийто венец водата понесе най-напред, се избира за „кумица“ на лазарките. Тя става обект на специално уважение след това. Връщайки се към селото лазарките пеят и носят на ръце своята „кумица“. На на третия ден след Великден тя кани момите в дома си и ги гощава с козунак и червени яйца.
След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания, преди Възкресение Христово.
На празничната трапеза традиционно се поднасят постни ястия. Разрешено е да се яде и риба.
Имен ден празнуват всички с имена, произлизащи от названия на растения.