В оперното изкуство за най-добрите изпълнителки е отредена почетната титла – първа дама на театъра и на спектакъла („prima donna“). В историята на българската музика първата носителка на тази славна титла е Христина Морфова. Експертите оценяват високо музикалността й, техниката й, маниерът на пеене. Световната критика я нарича „българският славей“ заради невероятно чистия и глас – три октави.
Родена е в Стара Загора през 1889 година. Някои източници посочват 1887 като годината на нейното раждане, но датата е 24 април. Учи в певческа школа в Прага. Първият си концерт изнасяв Храдец Кралове (1908 г.). Започва оперната си кариера в операта в Бърно, където се изгражда като професионалист. Специализира в Париж.
През 1912 година се завръща в България и става концертираща изпълнителка. Работи заедно с пианистката Людмила Прокопова, с която се запознават в Прага. От 1915г. до 1931г. работи в Европа (Прага, Франция, Италия, Германия), първоначално като певица, а след това и като оперна артистка. Редовна артистка е в Пражката народна опера, назначена е и за редовен професор в Пражката консерватория. В периода след 1926 г. изнася самостоятелни и съвместни концерти с Л. Прокопова и в Чехия, и в страната ни.
През 1931 г. се завръща окончателно в България и става преподавателка в Държавната музикална академия. Едновременно с това продължава пее като първа дама на българската опера. Изнася и самостоятелни концерти. По време на концертите изпълнява български народни песни (обработка на Д. Христов, М. Големинов, Ц. Цанков, В. Бобчевски и др.).
В репертоара й влизат още: песни на чешки и руски композитори, както и произведения на Франц Шуберт, Едвард Григ, Лео Делиб, Яков Готовац и др. Загива нелепо при автомобилна катастрофа през 1936 година.