175 години от рождението на един от Апостолите на Априлското въстание Георги Икономов

На 20 април 1846 г., в Сливен се ражда Георги Икономов. Негов учител е Добри Чинтулов. След като завършва образоването си в родния Сливен, Георжи живее за кратко при сестра си в Тулча. Когато семейството му се премества в Русе, зпочва работа в Железницата по линията Русе – Варна.

Животът на Георги изцяло е посветен на революционната дейност по българските земи. Той става един от най-изявените членове на Русенския революционен комитет, основан от Васил Левски. В организацията обаче се появява предател – словослагателят в Каравеловата печатница в Букурещ – Стоян Пенев, който пристига в Русе. Когато хората от комитета узнават и решават да го отстранят, те теглят жребий кой да го убие. Жребият се пада на Икономов, но след като изпълнява присъдата, в града става опасно за него и се налага да се прехвърли в Румъния.

Когато се връща в България, започва отново в Железницата, но по линията Харманли – Одрин. Тогава се сближава с Тодор Каблешков, който тогава работи като телеграфист и началник на жп станция Белово.

Георги Икономов се включва като един от главните организатори на Старозагорското въстание през есента на 1875г. Предвожда въстаническа чета, а след провала на въстанието се налага отново да отиде в Румъния. Гюргевският революционен комитет, сред чиито учредители е той, го определя за помощник-апостол в Сливенския революционен окръг. Но хората в Сливен добре познават Георги, а сред тях можело да има и предатели. За да не се изкуши някой да го предаде и това да попречи на делото, той се прехвърля в Четвърти революционен окръг като помощник на Панайот Волов.

Вестта за избухването на въстанието в Копривщица предизвиква възторга на апостолите, които по това време са в Панагюрище. Георги Икономов, Панайот Волов и Орчо войвода повеждат въстаническата чета към Стрелча. Там става и едно от първите сражения срещу турците.

След жестокия разгром на Априлското въстание оцелелите апостоил и въстаници търсят път за спасение към Румъния. Георги Икономов запазва борбения си дух, въпреки преживените изпитания. Заедно с Панайот Волов и Стоян Ангелов успяват да прекосят Балкана, но когато тримата стигат до покрайнините на Бяла, Русенско, са забелязани от един местен турчин. Спасението било близо, но турската потеря – още по-близо. Изненадани от преследвачите си, тримата се хвърлят в буйните води на река Янтра и повече не изплуват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.