145 години от избухване на Априлското въстание

В историята на България има страници, които никога няма да бъдат забравени. Страници, свидетелстващи за страдания и гибел, но и изпълнени с упование и вяра в бъдещето на държавата. Хиляди знайни и незнайни българи обричат живота си на борбата за освобождението на отечеството от османското владичество.

Години наред отвъд Дунава се организират чети, в които се включват най-смелите и свободолюбиви мъже. Те навлизат в българските земи с оръжие в ръка, за да увлекат с примера си потиснатите и онеправдани сънародници и да ги подтикнат да се вдигнат на въстание. Апостолът на свободата Васил Левски обикаля градчета и села, създава революционни комитети и заплаща за това с живота си.

В края на 1875 г. група революционери сформират в Гюргево революционен комитет. Председател е Стефан Стамболов, секретар – Стоян Заимов и членове: Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов, Георги Бенковски, Христо Караминков, Георги Апостолов, Никола Славков, Георги Икономов, и Георги Измирлиев.

Главната цел на Гюргевския комитет е да се подготви всенародно въстание срещу османските потисници. Българските земи са разделени на четири революционни окръга: Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски – станал известен като Панагюрски. Отговорниците за организацията са апостоли, с двама или трима помощник-апостоли, които се заемат с организацията на въстанието. Обикалят села и градове, увличат след себе си и вдъхновяват единомишленици, събират средства за купуване на оръжие, окуражават и приобщават нерешителните. Само за 2-3 месеца, успяват да увлекат след себе си хиляди българи.

От 14 до 16 април 1876 г., в местността Оборище се събират представители на бунтовниците, за да уточнят подробности по организацята на въстанието. Решение за датата няма, поради опасност от предателство а и недостатъчната подготвеност. Но предателството Ненко Терзийски от Балдово изпреварва замисъла и събитията се развиват не по план.

Съвреминници разказват, че още преди Оборище подготовката и участниците са предадени от Черню Илиев Керемидчийски от гр. Копривщица. Но който и да го е сторил, информацията достига до Неджиб ага от Пловдив и той се появява в Копривщица със списък на комитетски лица: Тодор Каблешков, Петко Бояджията, Лука Гьотлийски, Брайко Еньов, Цоко Голосманов и Георги Тиханек.

На 20 април 1876г. в Копривщица пуква първата пушка на Калъчевия мост. Въстаникът Георги Тиханек прострелва едно от заптиетата, дошли да арестуват членовете на комитета. Тодор Каблешков пише прочутото Кърваво писмо до апостолите в Панагюрище. Въстанието е обявено…

В Априлското въстание участват над десет хиляди души в много села и градове. Близо месец продължават сраженията между въстаниците и многократно превъзхождащите ги сили на османлиите. Разгромът е жесток и страшен: избити са над тридесет хиляди мъже, жени и деца; опожарени и разграбени са стотици селища.

Имената на революционерите – апостоли на Априлското въстание, ще останат завинаги в паметта ни. Ще помним и Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов, поп Харитон, Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Христо Патрев, Иван Книговезеца, Таньо Куртев, Иван Семерджиев, Стоил Учков, баба Тонка Обретенова и синовете и…

Ще помним опожареното Панагюрище и Райна Попгеоргиева, развяла знамето на свободата. Ще помним будното селище Клисура, превърнато в пепелище – ограбено, разрушено и запалено от башибозука. Ще помним Брацигово и саможертвата на Васил Петлешков: „Сам съм, други няма.“

Ще помним Перущица, която масово се вдига и седем дни удържа на яростните атаки на башибозука и редовната войска. Оръдията разбиват покрива на църквата „Св. Архангел Михаил“, където са последните 600 души. Малко преди османците да нахлуят в храма, Кочо Честеменски, Спас Гинов и още 24 перущенци умъртвяват семействата си, за да не попаднат в ръцете им, а след това и себе си. Ще помним Батак и поголовното клане, зверските мъчения на укрилите се в училището и църквата „Св. Неделя“.

Светът обаче узнава от дипломатите и журналистите за нечуваната жестокост при потушаване на въстанието. Във всички европейски страни се вдигат гласове в защита на потиснатото българско население. Българският въпрос става основен проблем на Цариградската конференция на посланиците на Велите сили – Обединено кралство Великобритания и Ирландия, Руска империя, Франция, Германска империя, Австро-Унгарска империя и Кралство Италия през декември 1876-януари 1877г. Това е първото международно признаване на правата на българите. Саможертвата и героизмът на апостолите и въстаниците в името на Свободна и независима България не били напразни. Българите надигат глава и светът ги забелязва, а Освобождението вече е близо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.