На 19 април 1863 г. в Свищов, се ражда Цветан Радославов – български учен, педагог, психолог, автор на химна на Република България. Учи в Свищов и Априловската гимназия в Габрово. Завършва две висши образования – класическо (история и славистика) във Виена и философия в Лайпциг. През 1885 г. като студент, създава песента „Горда Стара планина”. Това се случва, когато прекъсва следването си с желание да участва като доброволец в Сръбско-Българската война.
След завръщането си в България, през 1888 г. Радославов работи като гимназиален учител, първо в Априловскта гимназия в Габрово, след това мъжката гимназия в Русе и установявайки се в София – във Втора и Трета мъжка гимназия. През 1897г. Цветан Радославов става доктор по философия и магистър на изящните изкуства от университета в Лайпциг. До 1920 г. работи в Софийския университет. Участва в дейността на читалище “Славянска беседа” и на театралната трупа “Сълза и смях”. Член е на комисията за изработване на законопроект за създаването на Държавно музикално училище.
Цветан Радославов преподава западни и древни езици, психология, етика и логика. Автор е на историческия труд “Титлите на българските царе” и философското изследване “Емоционалният фактор при мисленето с оглед на дуалистичните схващания в етиката и религията”. Занимава се и с живопис – рисува пейзажи, исторически картини, цветни художествени миниатюри.
Емблематична за името на Радославов е песента му „Горда Стара планина“. За първи път тя е отпечатана през 1895 г. в “Учебник по музика, част първа” от Карел Махан. По-късно, след нейното хармонизиране от Добри Христов (1905 г.), тя е озаглавена “Мила Родино”. През 1964 г. е приета за химн на България.
Текстът на песента е променян няколко пъти, като последно това се случва през 1990 г. Тогава отпадат куплетите, добавени по време на тоталитарната власт. След приемането на новата Конституция на страната, песента „Мила Родино“ продължава да е национален химн на Република България.
През 1928 г. блестящият ни учен се завръща в родния си град Свищов. Съвременниците му го помнят като пословично скромен родолюбец и ерудит. Носител е на орден за гражданска заслуга. Умира на 27.10.1931 г., на 68 години, в София.
„Горда Стара планина, до ней Дунава синей, слънце Тракия огрява, над Пирина пламеней.
Мила Родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край“.