Преди 142 години заседава първото Велико народно събрание

На днешния ден, Първото велико народно събрание избира Александър I Батенберг за княз на България. С приемането на конституцията Княжество България е официалното наименование на българската държавата.

На 17 април 1879 година, ден след приемането на „Търновската конституция“, Учредителното събрание започва да работи като Първо Велико народно събрание. След провъзгласяване на българската тържава за конституционнна монархия с еднокамерен парламент, остава да бъде избран държавен глава. Това е и единствената задача на Великото народно събрание. То се председателства от Екзарх Антим I, подпредседател е Тодор Икономов, а секретар – Георги Тишев.

По предложение на епископ Климент (Васил Друмев) ВНС избира Александър І Батенберг за княз на България. Князът полага клетва пред народа и Търновската конституция. По заповед на руския императорски комисар княз Дондуков Корсаков, клетвата на княз Александър Батенберг e изпратена до всички губернии, окръзи и градски съвети. Всички висши служители от държавното и финансовото управление в страната полагат същата клетва за вярност пред Конституцията и княза.

В международните отношения през XIX век е наложено – възникването на нови държави, както и избирането на техен държавен глава става с консенсус между великите сили. Изборът на Батенберг в този смисъл е било предопределено. Затова и първото Велико народно събрание заседава толкова кратко.

Протоколът е кратък по съдържание, написан върху отделен лист. След текста са положили подписите си: на първо място императорския руски комисар княз Дондуков, след него -представителите на Османската империя и на Великите сили. Текстът е написан с черно мастило, а размерът на текста е половин страница – 12 реда.

Сградата във Велико Търново, в която заседава Учредителното събрание и впоследствие Великото народно събрание е построена през 1872 г. от майстор Колю Фичето. Тя е трябвало да бъде турска казарма, но властите я харесват за нещо повече – в нея се помещава турският конак.

В нея е разпитван Васил Левски след залавянето му, а от 10 май до 6 юли 1876 г. са съдени някои от заловените като организатори и участници в Априлското въстание. В същата сграда през 1885 г. княз Александъ I Батенберг обявява съединението на Княжество България и Източна Румелия. След демократичните промени, в тази знакова сграда във Велико Търново, на 10 юли 1990 г., се открива Седмото Велико нардоно събрание.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.