Днес се навършват 96 години от кървавия атентат в катедралния храм „Света Неделя”. На 16 април 1925 година, след зловещия терористичен акт в катедралния храм „Света Неделя”, загиват повече от 200 души, а 500 са ранени.
Забранената и минала в нелегалност, след септемврийското въстание 1923г., БКП замисля да бъдат събрани на едно място възможно най-много държавници и политици, за да бъдат премахнати. Целта е, чрез физическо унищожение да се обезкърви властта и да се предизвика криза в страната.
Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентат в „Света Неделя“ на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев. В края на януари 1925 година той влиза в контакт с клисаря на църквата – Петър Задгорски и го вербува за зловещото деяние. С негова помощ в продължение на няколко седмици атентаторите внасят на тавана на църквата 25 килограма експлозив.
Когато са готови с подготовката на терористичния акт, комунистите преминават към изпълнение на следващата стъпка от плана. На 14 април сутринта е извършен опит за покушение срещу царя в прохода Арабаконак, но той успява да се спаси. Убити са спътниците му проф. Делчо Илчев и Петър Котев. Вечерта на същия ден трима „неизвестни“ убиват о.з. генерал Константин Георгиев близо до дома му, пред църквата „Свети Седмочисленици“.
Опелото на уважавания генерал е насрочено за 16 април, Велики четвъртък, в „Света Неделя“. Още в 7 часа сутринта атентаторите са пуснати от клисаря на тавана на сградата. Траурната церемония започва в църквата в 15 часа, водена лично от Софийският митрополит Стефан. Адски взрив избухва около 15:20 часа. и разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена.
Събореният от експлозията главен купол на църквата затрупва множество хора. Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си и броят им впоследствие надхвърля 200. Ранените са около 500. Загиват много представители на воинския елит на България – генерали, полковници, подполковници, майори, капитани, бойци, сражавали се геройски за своята родина.
Жертви на чудовищния терористичен акт са професори, учени, политици и множество граждани, включително и деца. По случайност повечето държавни и политически дейци са отдалечени от мястото на взрива и се отървават само с наранявания. Цар Борис III е на погребение на убития два дни преди това Петър Котев в с. Бели Искър. Той закъснява за опелото на генерала.
Този атентат, организиран от членове на военната организация на Българската комунистическа партия, остава в историята като най-кървавия терористичен акт на ХХ век. „Всичко беше в развалини, а под развалините загина цветът на столичното общество…“.
Поставеното взривно устройство в югозападния купол на храма, разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена. Пораженията във вътрешността на сградата са огромни, оцелява само позлатеният двуредов иконостас.
След разрушителния терористичен акт църковното настоятелство възлага на архитект Н. Лазаров възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. Изграден е един почти нов, огромен централно-куполен храм с дължина – 30 метра, ширина – 15,5 метра и височина на купола – 31 метра. Върнат е оцелелият двуредов позлатен иконостас. Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 година.
Стенописните са дело на екип под ръководството на Н. Ростовцев /1971 – 1973 г./. Последната реставрация на Катедралният храм „Света Неделя“ е направена през 1992-1994 г. През 2000 г. външната фасада на храма е изчистена цялостно. Втората по големина църква след храм-паметник „Св. Александър Невски“ обслужва централната част на София и има седем енории.