Преди 200 години се ражда Георги Раковски – идеологът на българската национална революция, който посвещава целия си живот на една идея – Освобождението на поробена България.
Истинското име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович, наричан е и Георги Сава Раковски. Роден в Котел, на 14 април 1821 г., в заможно търговско – занаятчийско семейство. Учи в местното килийно училище, а след това – в Карлово при Райно Попович. Продължава образованието си в гръцко училище в Куручешме (Цариград), където изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици.
Животът на Георги Раковски е низ от събития и дейност, насочена към извоюване на църковна и политическа свобода за Отечеството. Дейносттта му засяга почти всички области на тогавашния обществено-политически живот: революционер, публицист, дипломат, просветен деец, етнограф.
На 1 септември 1860г. започва да издава вестник „Дунавски лебед“ – първия политически орган на освободителното движение в България. След 15-я брой пише и на френски език, за да запознае европейската общественост с тежката съдба на българите и тяхната борба за свобода.
Раковски създава два плана за освобождение на България. Вторият План е конкретизация на първия – общо въстание с ръководен център „Привременно правителство“. Един полк (легия) от 1000 души трябва да тръгне от Сърбия по Стара планина и до Търново да нарасне на 150 000, а до Черно море – над половин милион въстаници. В Търново ще работи временно правителство (началство), за което е изработен и Устав. За изпълнението на този план през 1862г. създава Първата българска легия, след успешни преговори със сръбското правителство. Легията наброява около 600 души, сред които Ильо войвода, Васил Левски, Стефан Караджа, Иван Касабов.
На 3 юни 1862 г. избухва очаквания сблъсък между сърби и турци, в който легията се включва. След бойните действия с турски гарнизон при Белград обаче не се стига до война, което налага легията да бъде разпусната. Следва неуспешна дипломатическа мисия в Атина за съвместни действия, след което Раковски се установява в Букурещ. Там издава в.“Будащност“ – на български и румънски, с цел създаване на българско-румънски съюз, както и в. „Бранител“.
Раковски стига до извода, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Той изработва и своя трети план „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“. В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство – „Върховно началство“, което да е начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал, ще преминат в България. Същевременно трябва да въстанат и подготвените предварително българи. В документа е разписана и организацията и йерархическата система на армията.
Основната заслуга на Раковски е, че поставя българското освободително движение на организирана основа. Той обединява емиграцията във Влашко, обосновава идеологията и тактиката на четническото движение. Той напътства войводите към съгласувани, а не изолирани действия и към един по-висок политически идеал. Поддържа преки контакти с румънското правителство и съмишленици от цяла Румъния и Молдова.
През пролетта на 1867 г. върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. Същата година Раковски се разболява тежко от туберкулоза и умира на 9 октомври, на 46 г. На следващия ден е погребан в букурещкото гробище „Щербан водъ“. Последно сбогом си вземат с него всички български емигранти, много румънци, служители при чуждите дипломатически представителства в Румъния, журналисти и общественици. През 1885 г. костите му са пренесени в България, а през 1942 г. – в родния му град Котел.
Георги Раковски е първият идеолог и организатор на национално – освободителното движение в България. Той прави най-завършената обосновка и тактика за изпълнението на целта. Отдавайки целия си живот на освобождението на поробеното Отечество, пламенният родолюбец възпитава цяло поколение борци за свобода, което продължава неговото дело.