В САЩ хип-хоп изпълнителят DMX почина в резултат на предозиране. Пътят му към славата беше изключително труден; много пъти се озоваваше на ръба на много безславна смърт, докато етикетите дълго време отказваха да се справят с него, считайки го за ненадежден, нестабилен и просто твърде агресивен. По ирония на съдбата именно с агресията хитовете на изпълнителя са наситени и го прославят по целия свят. „Lenta.ru“ разказва за малко известната криминална страна от живота на рапъра, неговия трънлив път към успеха и припомня трасетата на DMX, станали култови.
Ърл Симънс е израснал в Йонкерс, Ню Йорк. Детството му не е лесно; той не познава баща си, а майка му, която го ражда през 1970 г. на 19-годишна възраст. Тя го отглежда грубо, често прибягвайки до насилие. Следователно младият DMX често участвал в битки и дори се е разправял учителите в училищата, хвърляйки столове по тях. Училището не понася дълго това поведение: след поредната схватка с учител, Симънс се озовава на подсъдимата скамейка, където е осъден на първото „лишаване от свобода“ – 18 месеца в интернат за проблемни тийнейджъри. По това време Ърл е само на десет години.
Престоят обаче не насочва Симънс към правилния път. Точно обратното: за дете, което се завръща от интернат, битките се превърнали в редовно събитие, по пътя си той започнал да се занимава с грабеж, което го прави чест посетител на полицейските управления. Майката, уморена от непокорното дете, в крайна сметка собственоръчно го изпраща в друго училище-интернат. Там Ърл започва да се интересува от бийтбокс, където излиза с псевдонима DMX The Beat Box Enforcer.
Първият постоянен доход на Симънс идва от ограбване на ученици и възрастни хора. Той нарича престъпната си дейност „работа“, защото е обирал хора три пъти на ден, действайки по график. На сутринта той скача върху децата, които отиват в клас; след училище той чакал в пустите улици на освободените по-рано ученици; вечер, след залез слънце, той нападал възрастните хора (най-богатите жертви). Взимал пари, бижута, дрехи и маратонки от хора, които след това продавал. Симънс търсел и други начини да печели пари – той е правил опити да строи къщи, но това занимание не му харесало, както и продажбата на наркотици.
За своето „начинание“ Симънс дори събра екип. По пътя той се пристрастява към крека – това му давало още една причина да ограбва хората. През 1986 г., когато Симънс е на 16, той отново има проблеми с полицията. В следствие на това му е било отнето кучето Блеки, което нападнало полицая, задържал DMX. Ченгето застреляло кучето. Седмица по-късно Симънс, подхранван от пристрастяване към наркотици, дошъл в училище с рязана пушка, скрита в крачола му и ограбил децата в стола на учебното заведение.
Печалбата била нищона – 4 долара. Няколко дни по-късно той е арестуван за грабеж и осъден на първия „дълъг“ срок – две години в поправителна колония с минимален режим, предназначен за непълнолетни нарушители. Там Симънс не останал дълго – няколко седмици след присъдата той бяга заедно с друго момче, след като набили един от пазачите. Бегълците тръгнали през гората. Персоналът на затвора оставил кучетата да следват следите им, едно от които настигнало Симънс, но той успял да му се измъкне. DMX не останал дълго на свобода. Собствената му майка го предава на полицията, когато разбрала, че той се е върнал у дома и се е установил при баба си.
Новото място на изтърпяване на наказанието на Ърл вече било със сериозни пазачи, решетки и огради с бодлива тел, а служителите на институцията носеха огнестрелно оръжие със себе си. Тогава Симънс, най-накрая се примирил с факта, че ще прекара следващите две години в затвора. В крайна сметка той решил да рапира и да стане известен.
След освобождаването си през 1988 г. Симънс не се отказва от престъпния живот, а преминава от дребен грабеж към кражба на коли – паралелно с това занимание (той го нарича „хоби“) Ърл, който никога преди това не е карал, се е научил да шофира.
В биографията на Simmons E.A.R.L. Автобиографията на DMX, рапърът разказва, че в онези дни той е писал песни главно, когато е бил в затвора. На същото място той обичал свободния стил и бойния рап (като цяло, през 90-те години рапърът Джей Зи дори става един от неговите противници). Скоро, по собственото му признание, Симънс престана да се страхува от затвора.
„Свикнал съм с живота зад решетките. Затворът почти се превърна в удобно място за престой. Вече не се страхувах от това. Свикнал съм да спя на твърда повърхност, свикнал съм с гнила храна. Току-що свикнах с мръсната самота на живота, приех го такъв, какъвто е. Не исках посещения. Не исках поща. Писмата ме накараха да копнея да се върна у дома“, споделя DMX.
След като отново е освободен от затвора, Симънс започва да записва свои собствени микстейпове, като ги продава по улиците сам. През 1991 г. прави първите демонстрации, година по-късно подписва с лейбъла Ruffhouse, но дебютното парче Born Loser, записано на него, напълно оправдаващо името му, не се превръща в хит. Други продуцентски къщи не се интересуват от амбициозния изпълнител – някои не харесват твърде грубия глас на Симънс, други смятат рапъра за твърде агресивен, ненадежден и просто „неликвиден“. Междувременно Ърл продължил да търгува с грабеж – в края на краищата той трябвало да изхранва себе си и наркозависимостта си.
След като не успява да започне рап кариера, Симънс се премества в Балтимор, Мериленд за няколко години, където става наркодилър, работейки за своите колеги Ruff Ryders, братята Woah и Дарин Дийн (които по-късно ще станат новите мениджъри на DMX).
„Имахме две бази в западната част на града. Най-малко осем души от екипа са работили на две дванадесетчасови смени и след няколко седмици в Балтимор отново бях убеден, че не искам да търгувам с наркотици. Не че беше нерентабилно – никога през живота си не бях виждал толкова тъпи хора на едно място. Сякаш всички жители на града бяха наредени на един ъгъл за трева или хероин. Но в продължение на шест часа на едно място престанах да усещам краката си и ченгетата сякаш искаха да ме задържат само заради това, че съм на улицата“, спомня си Симънс.
По собствено признание DMX скоро спря да се пазари и започна да живее в Балтимор с много малки подаръци от Уа и Дарин, отдавайки се изцяло на рапа. Тогава се раждат по-специално неговите произведения Coming From, Let Me Fly и X Is Coming. В средата на 90-те години той се завръща в Йонкерс и участва в записа на няколко други сингъла, но истинската музикална кариера на DMX започва едва години по-късно, в края на деветдесетте.
В началото на април 2021 г. стана известно, че Симънс е хоспитализиран в критично състояние след предозиране. Той получи инфаркт и изпадна в кома; лекарите съживиха рапъра три пъти. Той беше свързан с апарат за поддържане на живота. Според източници самият рапър е бил във вегетативно състояние.
На 6 април роднини на DMX, неговата годеница Десира и бивша съпруга на Ташър с четири деца (всички преки потомци на Ърл, който беше женен само веднъж, но имаше особени представи за брачна вярност, поне 15), със стотици фенове събрани под прозорците на болницата в Ню Йорк за съвместно бдение. Симънс почина в болница на 9 април на 50-годишна възраст – в славата на славата, за която той можеше само да мечтае повече от половината от живота си. Мечтайте и се втурвайте към нея като гладен питбул.