122 години от рождението на легендарния писател Владимир Набоков

Владимир Набоков е признат като „явление“, което оставя трайни следи в световната литература. Писателят, който колекционира пеперуди, обича футбола, шахмата, казва: „Да знаеш, че имаш нещо хубаво да четеш преди лягане, е сред най-хубавите усещания“, „Удоволствието от писането е свързано с удоволствието от четенето.“

Владимир Владимирович Набоков е роден на 10 април 1899 г. в Санкт Петербург. Бащата му е известен политик и адвокат, а майка му е потомка на древен дворянски род, занимаващ се с добив на злато. На 3 години Владимир вече говори и пише на английски, а на 6 знае и френски. Благодарение на гувернантката му Мадмоазел Сесиле, той се запознава с класиците на френската литература.

Започва с „Клетниците“, а на 12 вече познава „всички благословени поети на Франция“. По семейна традиция родителите се грижат момчето да получи добро образование. Учи в „Тенишевското училище“ – едно от най-елитните учебни заведения в Санкт Петербург. Започва да пише стихове, заражда се страстта му към ентимологията (наука за насекомите), вратар е в училищния отбор по футбол.

Този щастлив период от неговия живот се променя с идването на болшевишката власт. Имението им е национализирано. Семейството му, както и семействата на двамата братя на баща му са принудени да напуснат Русия. Преместват се в Крим, където Набоков публикува първите си творби във в.“ Гласът на Ялта“.

През октомври 1919г. започва обучението си в Кеймбридж. Болшевиките превземат и Крим, а семейството отново е принудено да емигрира. Този път достатъчно далеч – в Берлин. През 1922г. в Берлин загива бащата на Владимир, прикривайки от куршум водачът на партията на кадетите Павел Милюков.

В Берлин постига първият успех с романа „Маша“ през 1926 г. В основата му са теми, често засягани в творчеството му – за изгубената Русия и щастието на младостта. Следват романите „Подвиг“ (1932), „Отчаяние“ (1934). С настъпване на фашизма, с жена му Вера Слоним /която е еврейка/ и сина им, са принудени да се преместят в Париж (1937г.), а в последствие да заминат за САЩ през 1940 г.

Там той написва и първия си роман на английски език – „Истинският живот на Себастиан Найт“ (1941г.). Преподава в Станфордски, Харвардски и Корнелски университет, а от 1948г. е професор по европейска и руска литература.

През 1955 година излиза бестселърът му „Лолита“. Първоначално големите американски издателства отхвърлят ръкописа му и романът е издаден от малко англоезично издателство в Париж. „Лолита“ обаче получава ласкава рецензия от Греъм Грийн. Макар да придобива лоша слава, заради сюжета, книгата носи на писателя световна известност.

Тя става втората (след „Отнесени от вихъра“), която е продадена в САЩ в тираж от над 100 000 копия още в първите три седмици след издаването. Самият Набоков казва за книгата си: „Лолита“ е известна, а не аз. Аз съм един скрит романист с име, което не може да се произнесе“. Хонорарите му носят достатъчна стабилност, за да спре преподаването и да се отдаде на литературата.

Освен че пише романи, Набоков превежда на английски език „Евгений Онегин“ и „Герой на нашето време“. Издава и мемоарната книга „Други брегове“. От 1961г. до кончината му на 2 юли 1977 г., той живее в Швейцария. От тогава е и последният му незавършен роман „Оригиналът на Лаура“.

„Моята лична трагедия, която не може, която не би трябвало да занимава никого другиго, се състои в това, че трябваше да напусна своя език, родната реч, моя богат, безкрайно богат и послушен руски език заради второкласния английски.“ „Преводът от руски на английски е малко по-лесен, отколкото от английски на руски, а десет пъти по-лесен e преводът от английски на френски.“

Вл. Набоков, „Строги съждения“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.