Днес честваме Деня на психолога. От 1995 година на тази дата психолозите отбелязват своя професионален празник. По този повод се свързахме с Александра Заркова – клиничен психолог, когнитивно-поведенчески и холистичен психотерапевт. Тя говори за професията си и хората, с които тя работи.
„За мен смисълът на психотерапията е да върне сърцата на хората на местата им. Да знаем, че съществува унижението, за да пазим достойнството, насилието, за да не сме бездушни, грозното, за да създаваме красота, страданието, за да сме емпатични, „провалът“, за да подадем ръка, различното, за да сме толерантни, деструктивното, за да творим, тъмнината, за осветляваме, студът, за да дадем топлина. Когато приеме собствената си незначителност, тогава ще осъзнаем и истинската си значимост.
Ако родителите изпитват взаимно уважение и обич – ето така децата се учат на същото. Не децата трябва да заслужат обичта на възрастните. Възрастните трябва да заслужат и обичта, и уважението на децата и ако не са достойни за тях, това ще е техният най-голям провал. Без здраво Аз няма здраво ние“, споделя Заркова.
„Психотерапията днес вече не само е позната като начин за себепознание и здраве, но и е предпочитана от онези хора, които се отнасят сериозно и с грижа към себе си. За мен и клиента ми тя е едно различно от всичко друго, интригуващо и вълнуващо приключение. На него ние тръгваме заедно – две човешки същества. Клиентът със своя багаж, който сам е избрал да вземе – раница, куфар, чанта – в които са неговите проблеми, затруднения, болка, разочарования, мечти, тайни и копнежи.
Аз взимам със себе си една „бутилка, пълна с вода“. Вървим заедно по маршрут, определен от него. Понякога изкачваме високи планини, друг път се спускаме по стръмни пътеки, преминаваме реки, вървим през гъсти и мрачни гори. Един път ще ни издраскат трънливи храсти до кръв, друг път ще ни огрее топло слънце на някоя полянка. Можем да поплачем заедно, търсейки изгубена пътечка или да триумфираме на покорен от нас връх или просто спокойно и безмълвно да си почиваме вечер край огъня.
Понякога със съмнения и страх, друг път със смелост и убеденост, клиентът върви по определения от него маршрут, но знае, че аз съм с него и до него. По някое време решава да ме попита за какво ми е тази бутилка с вода, от която аз не пия. Отговарям му така: това е моята вода, но аз всъщност я нося за теб.
Мога да ти дам цялата, пълната бутилка, стига ти да я поискаш. Насила няма да те карам да пиеш, нито ще определям колко да изпиеш. Важно е да усетиш твоята си жажда и да пожелаеш да я утолиш. Когато си готов и колкото си готов Когато и колкото решиш, можеш да вземеш от моята бутилка. Само ти знаеш колко ти е нужно, за да продължиш напред“, каза Заркова.