Бившият пилот и настоящ анализатор на „Sky Deutschland“ Ралф Шумахер коментира представянето на своя племенник Мик в дебютното му състезание във Формула 1.
Племенникът ви завърши 16-ти в дебютното си състезание във Формула 1. Как оценявате представянето му?
Мик се справи отлично в дебютния си уикенд. С екипа на „Haas“ е трудно да се справиш, но той се справи добре. Въпреки че при рестартирането той допусна малка грешка с охладените гуми, това не разваля цялостното положително впечатление. За съжаление представянето му не привлече толкова внимание, колкото заслужаваше, тъй като поради бавния автомобил Мик изоставаше твърде много от другите отбори.
Какво очаквате от него през останалата част от сезона?
Мик трябва да направи възможно най-малко грешки, да изпревари съотборника си в „Haas“ и да се подготви добре за следващия сезон. Ще повторя това, което вече казах: този сезон за него е период на тренировки и подготовка.
Сега племенникът ви е в същата ситуация като вас, когато дебютирахте във Формула 1 през 1997 година: бяхте по-малкият брат на легендарния Михаел Шумахер, а Мик е негов син…
Ако не беше Михаел и нашият мениджър Уили Уебър, никога не бих могъл да вляза във Формула 1. Трябва да призная, че те ми отвориха тази врата. Така беше и в младежките серии. Ако не беше брат ми, щях ли да мога да се състезавам в екипа на „Opel“ във Формула 3? Малко вероятно. Трябваше обаче да получа резултати. Спечелих състезанието в Макао, спечелих титлата на японската Формула 3000 през 1996 г., въпреки че не беше лесно за чужденец. Използвах всеки шанс, който получих, и мисля, че затова заслужавам шанса да дебютирам във Формула 1. За съжаление не всички разбраха това.
Какво си спомняте от тогава?
Още преди дебюта ми във Формула 1, ми лепнаха псевдонима „Rolex-Ralph“. Не можех да направя нищо по въпроса – беше като татуировка, която не може да бъде премахната. Все още помня тази история, сякаш ми се случи вчера.
След като спечелих титлата в Япония, от „McLaren-Mercedes“ ми предложиха да участвам в тестове в Хокенхайм. Вече ми беше гарантиран договор с Йордания, така че настроението беше страхотно. Всичко мина по начина, по който трябваше.
Преди тестовете с Уили Уебър посетихме един от приятелите му, който продаваше часовници. Показа ми „Rolex Daytona“ с кожена каишка и черно-златен калъф. И току-що взех паричните награди за моите изпълнения в Япония и купих този часовник с него. Сложих ги и отидох в Хокенхайм.
Уили се уговори за интервю на пистата, но тогава времето за работа с пресата беше зле планирано и представител на един много голям таблоид не получи обещаното интервю. Той беше много ядосан, че напразно е дошъл от Кьолн в Хокенхайм. Тогава той забеляза часовник на китката ми и вместо интервю написа статия от Rolex-Ralf. Дълго време не можех да се отърва от този прякор. По същество журналистът го е измислил. Но сега имам добри отношения с него. Станахме по-възрастни и по-мъдри.
В момента вашият син Дейвид се състезава във Формула 3 и може да го очаква отлична кариера. Споделяте ли опита си с него?
Дейвид е много по-спокоен и по-отворен от мен в неговите години. Разбира се, той е израснал в различна атмосфера. Но виждам, че във Формула 1 и в автомобилния спорт като цяло журналистите са се променили. Преди това жълтата преса и спортната преса писаха за състезания. За мен с Майкъл – предимно таблоидна преса. Не искам да споменавам имена, но един вестник и списание буквално ни изнудва за интересна статия. Сега няма такова нещо. Струва ми се, че спортът излезе на преден план и журналистите станаха много по-добри в работата с състезатели. Това се вижда от Себастиан Фетел.