142 години от обявяването на София за столица на България

Вече 142 години София е българската столица. Град с многовековна история, в който са оставили диря траки, римляни, византиици, славяни, българи. През хилядолетията София (Средец, Сердика, Триадица) винаги е имала предимството да е кръстопът на цивилизации от Изток на Запад, от Европа към Азия.

Историята на града започва преди седем хиляди години. Той е едно от най-старите селища в Европа с многобройни исторически и архитектурни паметници. Самото име, София, е запазило за поколенията един от най-красивите културни символи на християнството – “божествената мъдрост”.

Градът е наследник на древната римска крепост „Сердика“, която в началото на 2-ри век сл.н.е. прераства в регионален център на Римската империя. Един от най-титулуваните римски императори Константин I Велики (306 – 337 г.) превръща града в своя резиденция. Негови са думите: „Сердика е моят Рим!“.

В ранната пролет на 1879, на 3 април (22 март по стар стил) във Велико Търново заседава Учредителното народно събрание на новосформирания български парламент. То взема едно историческо решение за новата българска държава – столицата на Княжество България да бъде гр. София. Предложението е на проф. Марин Дринов. По това време селището е с „ориенталски характер“ и по данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 3 306 къщи, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни, а общата й площ е 2,84 кв. км.

През 1881 г. е изработен първият градоустройствен план на София. от инж. Ликурго Амадей. По него работят инженерите и архитектите Георги Прошек, Адолф Вацлав Колар, Вацлав Плошек и др.

За изграждане на младата ни столица са привлечени едни от най-видните европейски архитекти и строители: виенският архитект Константин Йованович, швейцарецът Херман Майер, австриецът Фридрих Гюнангер, както и Арх. Йордан Миланов. Завършилият архитектура във Виена българин, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му. Към 1939 г. българската столица вече е истински европейски град, забележителен със своите прекрасни сгради и паркове.

Лъвът е един от предпочитаните символи, оформящ облика на София: Лъвов мост, по проект на арх. Прошек; двата лъва пред Съдебна палата; лъв пред сградата на МВ, по проект на Михаил Михайлов; други два лъва пред стълбите на Университетската библиотека; лъвска глава на чешмата на БНБ; лъв пред Паметника на Незнайния воин.

Гербът на София, както и градът, също има своята история. Създаден е по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Елементите са избрани от художникът Вацлав Добруски, директор на Народния археологически музей и художникът декоратор, Хараламби Тачев. Утвърден е с Указ на княз Фердинанд на 2 април 1900г.

Девизът „Расте, но не старее“ е добавен на лента през 1911г., а лавровите клонки през 1928г. По време на тоталитарния режим в центъра е поставена петолъчка и думата „старее“ е изписана по правилата от 1945 година. Със заповед на кмета Ал. Янчулев през 1991 г. гербът е възстановен във вида му от 1928 година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *