„Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка“ казва създателят на едни от най-популярните приказки на всички времена Ханс Кристиан Андерсен. На 2 април, Международния ден на детската книга, се навършват 216 години от неговото рождение.
От 1967 г. насам, на рождения му ден хората от цял свят празнуват Деня на детската книга. Празникът има за цел да вдъхне любов към четенето у децата и да обърне вниманието на обществото върху детската литература.
Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 г., в Оденсе, на датския остров Фюн в бедно семейство на перачка и обущар. Детството на Ханс е трудно и лишено от родителска ласка. Домът, в който израства се състои от една стая, в която през деня бащата приема клиентите си. Дядо му е душевно болен, а бабата, в чиито ръце е оставен, често изпада в депресии.
Баща му умира, когато е едва 11 годинишен. Малкият Ханс Кристиан е принуден да започне да си вади хляба сам първо като чирак в тъкачна работилница, а по-късно и като черноработник в тютюнева фабрика. В училище е обект на подигравки от съучениците му. Бъдещият писател мечтаел да играе в Кралския театър и започнал да участва в местни пиеси, за да събере пари.
Решен да замине за Копенхаген на 14 г. той помолил местен собственик на печатница да му напише препоръчително писмо до прима балерината на Кралския театър. След три години на крайна бедност, директорът на Кралския театър в Копенхаген открива таланта на младежа, осигурява средства за обучението и следи развитието на Андерсен. През 1828 г. е приет в университета в Копенхаген, а на следващата година публикува първите си литературни опити. С много усилия и лишения младият Андерсен завършва Копенхагенския университет.
Заминава на пътуване в чужбина през 1833, когато кралят финансира 16-месечно пътуване из Германия, Франция, Швейцария и Италия. До края на живота си той е запален пътешественик, предприема десетки пътувания и прекарва почти 15 години в други държави. Преживяванията му от тях са описани в много поеми, пиеси, романи и пътеписи. Удоволствието от пътуването той съчетава със срещи със забележителни личности в чужбина: Виктор Юго, Хайнрих Хайне, Балзак, Александър Дюма, Чарлз Дикенс.
Малко известен факт е, че Ханс Кристиан Андерсен e посещавал и българските земи. Това се случва през далечната 1841 година, когато на 5 май тръгва от Цариград на борда на кораба „Фердинанд I“ и през Черно море стига до Кюстенджа. Оттам се прехвърля на дунавския параход „Арго“. Впечатленията си от българските земи той споделя в своя пътепис „Пътуване по Дунав“, част от неговия сборник с пътеписи, озаглавен „Базар на поета“, който излиза през 1842 година.
В пътеписа писателят описва впечатленията си от Силистра, Тутракан, Русе, Никопол, Оряхово, Цибър (днес разделен на Горни и Долни Цибър), Лом, Видин. Прави и интересно сравнение между България и своята родина Дания.
Ето какви са първите му впечатления от българските земи: „Българският бряг обаче се извисяваше неравен и обрасъл с растителност, а почвата изглеждаше благодатна за обработване. Но големи площи стояха напълно пусти. Хиляди хора емигрират от Европа към Америка, а колко по-добър дом биха могли да намерят тук. Тук е плодородна земя, разположена до една от най-големите реки на Европа – пътят към Ориента“.
На днешния ден нека си спомним и да се поклоним пред любимия „вълшебен разказвач“ Ханс Кристиан Андерсен. Нека прочетем отново заедно с децата „Новите дрехи на царя“, „Оловният войник“, „Малката русалка“, „Малката кибритопродавачка“, „Снежната царица“, „Палечка“, “Принцесата върху граховото зърно“ … Нека си припомним и една от знаменитие мисли на автора на „Грозното патенце“: „Не е важно дали си се родил сред патици, стига да си се излюпил от яйце на лебед“ /Being born in a duck yard does not matter, if only you are hatched from a swan’s egg/.