Как, кога и защо отбелязват Деня на хумора в различните държави

Първи април е Ден на хумора, шегата и лъжата. Той не е официален празник, но се отбелязва като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на приятелителите си.

През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване (от 1993 г. – Европейски съюз за радио и телевизия) обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата като един вид предупреждение – никой “да не се връзва” на първоаприлските новинарски емисии.

Традициите на първоаприлските шеги са различни в отделните държави, където е прието на този ден хората да се забавляват. Във Франция наричат този обичай “Арилска риба”, в Англия е „Ден на всички глупци“, в Шотландия е ден на кукувицата, тъй като там птицата е символ на глупостта. В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден.

В Испания се опитват да закачат на околните панделка. Когато я сложат на главата на жертвата, това се смята за висш пилотаж и връх на първоаприлското майсторство. В САЩ средствата за масова информация се включват към честванията, като оповестяват официални данни от специални изследвания, определящи рейтинга на най-глупавите или най-смешните хора на страната.

В България денят е свързан с различни суеверия, като например това, че за да имате късмет през цялата година, трябва да излъжете поне веднъж и вас да ви излъже някой до обед на самия ден. Обичаят да се лъже на 1 април е доста стар. Този празник е породен от естествения стремеж на човека да се надсмива над пороците, да прекарва ежедневието си в смях, в закачки, да търси комичното.

Според българските етнолози обичаят да се лъже води началото си от славяните. На старобългарски език месец април е „лъжуняк“. Наричат го така, защото е непостоянен, времето е колебливо и често се мени.

На 1 април всички пътища водят към Габрово – българската столица на хумора. Тогава е рождения ден на Дома на хумора и сатирата. Това е „един уникален и модерен културен институт“ под мотото „Светът е оцелял, защото се е смял“, измислено от именития български сатирик Радой Ралин.

Домът на хумора и сатирата е наследник на местния фолклорен хумор и веселите карнавални традиции на града. Същевременно е международен културен център, който успешно обединява в едно чертите на музей и на оживена галерия, където си дават среща образци на съвременното хумористично и сатирично изкуство от цял свят.

„На 1 април Музеят на хумора и сатирата навършва 49 години от началото на своето съществуване. Дали и тази година ще минем „по-евтино“, т.е. без посетители и специални гости, зависи изцяло от поредната заповед на Министъра на здравеопазването. Ала ние вече сме подготвили резервен вариант“, съобщават на своя сайт от Дома на хумора и сатирата.

Най-важното е на днешния ден да се посмеем, защото всеизвестно е, че смехът е здраве. Да си спомним и за Димитър Христов Чорбаджийски, известен с псевдонима Чудомир – неповторим майстор на перото и четката, който със средствата на хумора се опитва да лекува човешките недъзи и пороци.

Ето и някои мъдрости от сладкодумния майстор на смеха:

„Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“ „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“ „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“ „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“ „Обичай ближния си, но остави жена му на мира.“ „Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“ „Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *