Айфеловата кула стана на 132 години

В наши дни никой не може да си представи Париж без Айфеловата кула и Айфеловата кула без Париж. Много туристи, та дори и местни вече не си спомнят, че тя е издигната за Универсалното изложение от 1889 г. и че тя трябва да ознаменува едно велико събитие във френската история /100 годишнина от Френската революция/. За всички тя е символът на Париж и най-представителният сувенир на френската столица, емблематично място за влюбените.

През втората половина на XIX век Франция е засегната от „голямата депресия“ и се нуждае от глътка въздух, която да съживи индустрията и строителството. Същевременно Третата република изживява политическа криза и се нуждае от събитие, което да създаде атмосфера на национална гордост и единство. С декрет от 8 ноември 1884г. се взема решение за Универсално изложение през 1889г., в което да могат да участват всички страни.

В центъра на дебатите се поставя въпросът за централната ос, около която да бъде изградено изложението. На преден план излиза идеята за изграждане на конструкция, която да демонстрира върховете на техническата мисъл и медерната архитектура. Известния вече инженер Густав Айфел предлага да се изоставят досегашните строителни материали и да се издигне кула от метал, което ще позволи тя да е по-висока от всичко, което е сътворено до момента. Новаторските му идеи са възприети „на нож“ от мнозина.

Айфел декларира, че неговата метална конструкция може да достигне 300м, което разгаря споровете още повече. По това време най-високата сграда е кулата Антонелиана в Торино – 170м. В крайна сметка през 1886г. се вземат решения за Универсалното изложение, в което за първи път ще участват и колониите. Обявява се и конкурс за поставяне в центъра на кула с височина 300м. Участват 107 конкуренти. До финала се отсяват 3 проекта за архитектурно оформяне, между които и този на Густав Айфел. На 8 януари 1987 държавата и парижката община подписват договор с него. Строителството започва още на 16 януари същата година и продължава 2 години 2 месеца и 5 дни.

Още от самото начало кулата на Айфел има сериозни противници, като най-ожесточените сред тях са на видни интелектуалци и хора на изкуството. Един месец след полагане на основния камък най-влиятелният френски вестник „Льо Тан“ публикува т.нар. протест на 300-та, подписан от най-известните представители на епохата:

Александър Дюма-син, Франсоа Копе, Шарл Гуно, Льоконт дьо Лил, Сюи Прудом, Ги дьо Мопасан… : „Ние, писатели, художници, скулптори, архитекти, страстни любители на досега неосквернената красота на Париж протестираме с всички сили и с цялото си възмущение, в името на френския вкус, в името на френското изкуство, срещу издигането в самото сърце на нашата столица на ненужната и чудовищна Айфелова кула…“.

За пет месеца и половина изключително с ръчен труд са завършени основите на кулата. На 1 юни 1887 г. започва строежът на металния скелет. В края на март 1888 г. е издигнат първия етаж с височина 57м. Още три месеца отнема достигане на втория от 115м. На 14 юли 1888 г. на националния празник на Франция, от там полетяват фойерверки, известявайки на населението, че кулата „стои здраво на краката си“. Строителите били наричани „небесните зидари“. За тяхната безопасност Айфел взема всички мерки и по време на строежа няма нещастни случаи. На височина 195м е издигнат междинният етаж, а на 275м – третият етаж. Над него е построена платформата на 300м и с това е изпълнено обещанието на Айфел. Това става на 30 март 1989 година.

На 31 март се организира скромно тържество на строителната площадка.Поканените гости трябва да се изкачат по стълбите, тъй като още няма асансьори. Густав Айфел издига националното знаме на Франция, а от втория етаж прокънтяват двадесет залпа от оръдие. Той става най-известният човек в страната, а кулата по естествен начина получава името си. Френското общество е обединено от чувство на национална гордост.

Разбира се, кулата на Айфел продължава да има врагове и след нейния триумф. Но и днес /макар първоначално продължителността на живота и да е определен за 20г./ тя стои непоклатима и продължава да е символът на Париж.

През 1889г. Густав Айфел е на 62г. и както сам е обичал да казва – тогава започва вторият му живот. Кулата става база за неговите научни изследвания. Първите са били свързани с метеорологията, тъй като по време на строежа вятърът е най – големият му враг. Освен това, в зависимост от температурата кулата расте и се скъсява с 15 см. За да обобщи научно своите наблюдения създава метеорологична станция, която съществува и днес.

Той първи предвижда ролята на неговото творение и в телекомуникациите. Още през 1903 г. с ногово участие е издигната първата телеграфна антена. Първите телевизионни опити също се правят от кулата през 1923г., а през 1946 г. започват редовни телевизионни предавания. През 1957 г. на нея е издигната централната антена пилот на цялата френска телевизия. По-късно в подземната част се създава модерен технически център за всички предаватели на телевизията и радиото. Докато другите държави издигат скъпоструващи кули за своите телевизии, Айфеловата кула спестява на Франция милиарди франкове.

Франция отбелязва 100 годишнината на Айфеловата кула през 1989 г. с грандиозно тържество. Пласидо Доминго дава началото с изпълнение на „Марсилезата“. Пресъздава се строежа на кулата от 300 работници, облечени от великият Пако Рабан. На сцената излизат: Жозефин Бейкър, Шарл Азнавур, Шарл Трене, Жоел Грей, Клод Нугаро. На огромни екрани се появяват сцени от филми на вечните Мишел Морган, Жан Габен, Арлети.

В шоуто участват още стотици танцьори, манекени, облечени от царете на модата Ив Сен Лоран, Шерер, Лагерфелд, Нина Ричи, Кензо, Ларош. Прожектори осветяват двореца Шайо, където е изработена гигантска 25 метрова торта. Около нея са се подредили нейните „строители“ – 1000 парижки сладкари, които разрязват и поднасят парчета на присъстващите на шоуто. Сред дъжд от фойерверки на кулата светват 100 огромни свещи. На фона кулата в пълна тъмнина се изписва и годината 2089, когато тя ще чества своята 200 годишнина.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *