Преди 35 години на днешния ден през 1986 година Римският наказателен съд издава оправдателна присъда срещу българина Сергей Антонов по обвинението за съучастие в покушението срещу папа Йоан Павел II. Лицемерните мотиви са „поради липса на доказателства“.
На 13 май 1981 година, на площад „Свети Петър“ в Рим папа Йоан Павел II е прострелян в гърдите, но е спасен и се възстановява сравнително бързо. Атентаторът е задържан – турчинът Али Агджа, на 23 години, член на терористичната организация „Сивите вълци“ и платен убиец. През ноември 1982 година неочаквано Агджа казва, че негови съучастници са трима българи – касиера на посолството ни Тодор Айвазов, секретаря на военното аташе Жельо Василев и представителя на българската авиокомпания „Балкан“ в Рим Сергей Антонов.
Той е задържан на 25 ноември 1982 г. по обвинение в съучастие на атентатора Мехмед Али Агджа. Василев и Айвазов вече са в България. Следствието продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г и завършва през март 1986 г. В обвинителната реч, продължила 38 часа, прокурорът се опитва да припише на българина старателно съчинявани несъществуващи вини.
Сергей Антонов е наричн от пресата „арестант №1 в света“ близо 4 години, а процесът срещу него – „Процес на века“. Нароченият за съучастник – фин, интелигентен, скромен и честен служител е идеалната жертва за италианските тайни служби и тогавашната яростна пропаганда от „другата страна“ на „желязната завеса“. През 1984 г. дори излиза книгата „Време за убийци” на родената в Ню Йорк журналистка Клеър Стърлинг. Тя е посветена на ролята на социалистическите тайни служби в покушението срещу папата. От тогава е и твърдението за „българската следа” в него.
Невероятен е интереса към процеса срещу тримата българи – около 500 акредитирани журналисти от Италия и света го отразяват в зала с капацитет от 250 места. Така нареченият „суперсвидетел“ по делото 116 пъти променя версиите по своите показания. При влизане в залата килърът Али Агджа възкликва: „Аз съм Исус Христос!“
На 29.03.1986 г. Римският наказателен съд издава оправдателна присъда на Антонов. Завръща се в България на 1 април със съсипано здраве, семейство, живот… Според изявления на специалисти, той „не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити и в затвора, но са му били давани и психотропни вещества“. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан“, след което е пенсиониран по болест. Доста по-късно – през 2002г., 39-то Народно събрание отпуска на Сергей Антонов пенсия за особени заслуги в размер на 160 лева месечно.
На 24 май 2002 г., по време на своето официално посещение в България, при срещата си с президента Георги Първанов папа Йоан Павел Втори заявява, че никога не е вярвал в т.нар. „българска следа“ в опита за покушение срещу него. Това изявление е с голямо значение за България, тъй като опроверга окончателно инсинуациите с „българската следа“ в атентата.
На 1 август 2007 г. Антонов е намерен мъртъв в дома му на ул. „Сердика“ в София от дъщеря му Ани. Погребан е само от най-близките.
Днес, тридесет и пет години по-късно, е изяснено, че „българска следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел Втори е съществувала само в сценария на тайните служби от годините на „студената война“. Но мащабите на скандала и международния отзвук през 80-те години оставиха петно върху българската държава. Съсипват и един човешки живот, на един почтен човек.