На 21 март отбелязваме Световен ден на поезията (World Poetry Day). На днешния празник нека отворим сърцето и душата си към красивите слова и рими, да си спомним любимите ни стихове.
Кестеновата алея оцвети
със вечерни цветове косите ни –
скъп ти бях аз, близка, свидна бе ми ти,
свидни бяха погледите ненаситени.
И в прозорците на тоя светъл храм
под кадилен дим и песнопения,
видехме душите си отвъде там,
посред много грях и много опрощение.
Сякаш то бе мъничък един живот,
сякаш бяхме себе си изкупили.
А вечерница през цъфналия свод
дълго гря над нас и сребърните куполи.
Йордан Стратиев
Световният ден на поезията се отбелязва от 1999 г. по инициатива на Юнеско. През 1999 г., на 30-та сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО, е решено да се празнува ежегодно Световен ден на поезията (World Poetry Day) на 21 март. За първи път този празник се чества в Париж, където е седалището на ЮНЕСКО. Целта на този ден е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия, „да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия“. Поетичното изкуство е обществена ценност, носител на езиковата красота, културата, свободния дух и творчески заряд, който ни издига над тривиалното.
В деня на поезията да си спомним за родения на днешната дата български поет, преводач и дипломат Йордан Стратиев. Той е сред забравените писатели и дипломати, изпаднали в творческа немилост след 1944 г.
Роден е на 21 март 1898 г. в Станимака (Асеновград). Детството си прекарва в Карлово, после отива със семейството си в София и завършва там Втора мъжка гимназия. След това идва Първата световна война и отива доброволец на фронта. Бие се при Дойран и Хума и е награден с орден за храброст. През 1921г. завършва право в Софийския университет.
От 1923 г. до началото на 1945 г. Йордан Стратиев работи в Министерството на външните работи. През годините е на дипломатическа служба в Румъния, Югославия, Австрия, Белгия, Чехословакия. Междувременно пише стихове, които са част от модернистичните търсения у нас през 20-те години. Централен е образът на градския човек с неговите страдания, съмнения, самота и ужас от дехуманизацията. За пръв път печата през 1917 г. в сп. “Общ подем”. Сътрудничи на “Българан”, “Вестник на жената”, “Златорог”, “Септември”. Автор е на стихосбирката “Велики петък” (1927), ”Доктор Петър. Поема за деца” (1956), “Жабешка история. Приказка в стихове” (1960). Превежда произведения от френски, румънски, унгарски, полски и руски автори, сред които Братя Стругацки и Михаил Садовяну.
След Деветосептемврийския преврат 1944 г. Стратиев остава известно време в Министерството на външните работи. Но той е сред интелектуалците, които са служили на бившата власт и логично попада под прицела на новата тоталитарн власт. През май 1951 г. го арестуват и пращат в концлагера в Белене. След застъпване от страна на Христо Радевски, през август същата година е освободен. След унгарските събития от 1956 г. окончателно е обявен за „вражески елемент“. Умира в бедност, забравен от всички на 22 февруари 1974 година.
Алегория
Зряла круша пълни клони низко свежда,
а под нея морен пътник отпочива…
Друм извива… Жаден момък плод поглежда
и протяга в жар ръка си, –
устни сухи да разкваси…
Знойна пладня… Трепка огън над житата…
Душна жега пари – огън и жарава…
И клетникът пълни лакомо устата,
но замахва: – Пфю, дивачки!
И отминва с гневни крачки…
1916г. сп. „Българан”,
Йордан Стратиев