„Свети Тодор коня кове на ливада, на зелена, сестрица му клинци дава низ ръкаве, низ свилени…“
Тодоровден се нарича още Конски Великден, Тудурица, Лудото Тодорче и е винаги в съботата след Сирни Заговезни. Празникът е посветен на здравето на конете и затова е празник на коневъдството и конния спорт. Според преданието на този ден Св. Тодор подковава белия си кон, съблича своите девет кожуха, яхва коня и отива при Бога да моли за лято. Когато стига до небесното царство, светецът забива копието (маждрака) си и връзва юздата на коня за него. Тогава от земята се вдига пара, настъпва сезонът на полския труд.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар”. Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на Св. Тодор. Интересно е, че народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии.
Традиции и обичаи
Всички обичаи на този ден се изпълняват за здравето на конете и на хората. Рано сутринта се месят ритуални питки, наречени „конче” или „копито” . Украсяват се с фигурка на конче, подкова или конска глава. Освещават се в църквата и се раздават на близки и съседи. От тях се слага и в зобта на конете. В църквата се освещава още и жито, което се разпръсква за плодородие. След това всички се събират, за да гледат кушията.
Моми и невести задължително мият косите си рано сутрин на Тодоровден „преди да се разтропат конете“. Това е ритуал да растат дълги и гъсти като конски опашки, а също и за предпазване от главоболие и световъртеж.
Конете също са специално подготвени за празника, сресани, окичени с пискюли, цветя и синци (вид сини мъниста). Основен обичай е надбягването с коне, наричано кушия /домле. В някои области на страната има надпревара и с впрегнати коне, определяне на най-красив жребец или кобила.. Обикновено в кушиите участват млади мъже/ергени.
Спечелилият се награждава с риза или кърпа, конят – с нова юзда и се окичва с венци. След състезанието победителят и още няколко ергени обикалят всички къщи на конете си, да честитят празника. Влизайки в двора, без да слизат от конете, младите мъже пеят песента „Св. Тодор коня кове“. Стопаните ги даряват с боб, брашно, сушени чушки, зоб. Вечерта в дома на победителя от кушията се събират младежите, черпят се и играят хоро.
Традиционна храна за празника: обреден хляб, варената царевица, пшеница с мед, боб, леща, гъби.
Имен ден имат: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Тошо, Дара, Дарка, Дарко, Дарина, Дора, Доротея
Заради наложените противоепидемични мерки традиционните кушии, които се организират на много места в страната за Тодоровден, се отменят от организаторите.