По-голямата част от водата на Марс може да остане в твърдите скали на планетата. Това се посочва в проучване, публикувано в списание „Science“.
Учените стигнаха до това заключение въз основа на данни от марсоходи и космически кораби около Червената планета. С помощта на модела беше възможно да се прецени колко течност на Марс е била в началния етап от съществуването му и колко е загубена с течение на времето. Един от начините за оценка на количеството вода е да се анализират нивата на водород в нейната атмосфера и скали.
Изследването казва, че всеки водороден атом съдържа един протон. Някои от атомите обаче имат допълнителен неутрон, който образува изотоп, известен като деутерий.
Обикновено по-лекият водород се изпарява от ниската гравитация на планетата в космоса, докато по-тежкият деутерий остава. Сравнявайки съдържанието на водород и деутерий, учените успяха да преценят колко обикновен водород Марс може да загуби с течение на времето и да обяснят загадката на изчезването на водата.
Оказа се, че в периода от 4,1 до 3,7 милиарда години обемът на водата на Червената планета е намалял с около 40-95 процента. В същото време значителна или голяма част от течността – от 30 до 90 процента – се абсорбира от минерали по време на процеса на хидратация.
„Марс се превърна в суха и суха планета, каквато я познаваме днес преди около три милиарда години“, каза водещият автор и изследовател на „Caltech“ – Ева Шелер.
В същото време не може да се каже, че течността, натрупана в твърдите скали на Марс, може лесно да бъде извлечена и използвана от първите колонизатори на планетата за техните цели.
„Ще трябва да загреят много камъни, за да получат точното количество вода“, каза Шелер.
Според ранните изследвания Марс съдържа достатъчно течност, за да покрие цялата повърхност на планетата с океани с дълбочина от 100 до 1500 метра. Това е приблизително половината от водата, открита в Атлантическия океан. Учените се интересуват от този въпрос, тъй като обикновено наличието на вода показва съществуването на определени форми на живот.
През ноември 2020 г. експерти от университета в Аризона заявиха, че голямо количество марсианска вода може да бъде в горните слоеве на атмосферата. След това течността се изпари в резултат на фотолиза.