Сирни заговезни, Прошка (в християнския календар – Сиропустна неделя)

Сирни заговезни е празник на взаимното опрощение – най-важният ритуал е искането на прошка. Отбелязва се седем седмици преди Великден. Празнува се за здраве и берекет. Думата „Заговезни“ идва от „заговяване – започвам да постя“.

Седмицата между Месни и Сирни Заговезни, наричана Сирница, е подготовка за Великия пост. Нарича се още и „седмица на опрощението“, защото по време на нея се иска прошка за греховете, които имаме към близките си, ритуал, намиращ своя финал и тържественост на Сирни заговезни. Празникът се нарича още „Прошка“, „Сирни поклади“, „Пустовете“, „Прошчани поклади“.

След като се заговее на Сирни Заговезни, вече не могат да се ядат и млечни продукти. На този ден младите посещават роднини, кумове, близки. Носят им баница и вино. Искат прошка за евентуално нанесена обида през годината с : „Прости, ….“ или „Прощавай, …“. Отговорът на по – възрастните е: „Господ да прощава, простен да си“, Просто да ти е“ или „Простено да ти е“.

Традиции и обичаи

На Сирни Заговезни се палят огньове, за които през цялата седмица се събират дърва и се оформят високи клади. Смята се че, пламъкът трябва да се извисява много високо, за да бъде предпазена земята и реколтата от градушка. Привечер ергени и момчета палят кладите, а когато огънят прегори, го прескачат. Вярването е, че прескочилият заговезнишки огън ще бъде здрав през годината и няма да бъде хапан от бълхи през лятото. В страната са запазени различни обичаи, които също са свързани с огъня: „оратници“ (дърво, разцепено и пълно със слама, което се пали и върти); „оруглици“ (намазани с катран кошове), „олелии“ (запалено каче с катран). Всички те символизират движението на слънцето и слънчевата енергия.

Край огньовете се играят и хора. По време на Великденските пости вече са забранени, с изключение на „Буенец”, (буйно, несключено хоро, което се играе от момите в Източна България). Интересен е и обичаят „туйкане“/“чулкане“ – ергените приготвят стрели от дрян или лески, запалват ги и ги изстрелват в двора на харесваното момиче. Това е огнен знак и публично признание за интераса към нея. Хвърлянето на стрелите е придружено с благопожелания за здраве.

От тази вечер започва строгият пост до Великден. Подготвя се празнична семейна вечеря с баница, млин със сирене, маслини, яйца, бяла халва с орехови ядки, тиква. Хлябът не е обреден и трапезата на Сирни Заговезни не се кади. Преди да започнат да се хранят, домашните се опрощават помежду си. На родителите се целува ръка и се иска прошка. Близките си пожелават здраве, берекет и благополучие. По време на вечеря любимият обичай е т.нар. „хамкане“, „ламкане“. На червен вълнен конец, спуснат от тавана, се връзва твърдо сварено яйце или бяла халва. Конецът се залюлява в кръг, всички се стремят да хванат с уста яйцето или халвата, без да си помагат с ръце.

Който успее, ще бъде здрав през цялата година. После конецът се запалва и по неговото горене се гадае за здраве, женитба, плодородие… Вярва се в лековитата сила на пепелта от изгорелия вълнен конец, затова се прибира и се запазва за лекарство през годината. След вечеря мъжете гърмят с пушки, известявайки началото на Великите пости и надеждите за благополучие, плодородие, висок приплод на животните и добро роене на пчелите.

Сирни заговезни е празник на взаимно опрощение и най-важният ритуал е искането на прошка. От Библията се знае, че който не прости прегрешенията на ближния си и Бог няма да му прости безбройните прегрешения. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. Всеки християнин е призован да поиска прошка, но и да прости.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.