Днес е рождената дата на един от най-изтъкнатите представители на българската музикална култура – композитор, музикант и педагог Панчо Владигеров.
Той е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария. Детството му преминава в Шумен и още тогава се откроява музикалната му надареност. Започва музикалното си образование в Софийското музикално училище, а негов пръв учител е композиторът Добри Христов. Образованието си Владигеров продължава в Държавното висше музикално училище в Берлин. След това е приет в майсторския клас на Берлинската академия на изкуствата. Завършва с отличие.
Още като студент Панчо Владигеров бележи първите си големи успехи. Два пъти печели Менделсоновата награда, която е ежегодно отличие, което се дава от композиционния отдел на Академията. Именитият драматичен режисьор Макс Райнхард го кани за свой музикален сътрудник. В тези години Владигеров написва много произведения – Първият концерт за пиано и оркестър, Първият концерт за цигулка и оркестър, музика към много театрални спектакли, рапсодията „Вардар“, инструментални пиеси и много други.
През 1932 година Панчо Владигеров се завръща в България и става професор по пиано и композиция в Музикалната академия. В продължение на повече от 40 години той подготвя талантливи композитори, написва едни от най-ценните си произведения – симфонии, инструментални концерти, симфонични пиеси, сценични произведения, инструментални и камерни произведения.
Маестрото твори пълноценно до края на живота си. Умира на 8 септември 1978 г. в София. В негова памет е кръстен на 21 октомври 2013 г. проток в Антарктида. Къщата му в София е музей, а Националната музикална академия носи името на големия композитор и до ден днешен.
Панчо Владигеров оставя на поколенията богато духовно наследство. Сред най-изтъкнатите му творби са рапсодия „Вардар“, операта „Цар Калоян“, симфонични произведения, балетът „Легенда за езерото“, „Българска сюита“, „Еврейска поема“, „Люлинска импресия“, “Симфония №1” и др. Негови произведения са най-изпълняваните български музикални творби в чужбина. През 1968 г. Виенският университет му присъжда престижната награда на името на Готфрид фон Хердер. За „Еврейска поема”, Димитрий Шостакович казва: „Такова произведение се пише веднъж на сто години”.