Софроний Врачански е български възрожденец, народен будител, духовник и най-виден представител на българската литература от началото на 19 век.
Светското му име е Стойко Владиславов, роден на 11 март 1739 г. в Котел. Отрано остава сирак и е отгледан от свои роднини.Учи в килийно училище в родния си град. През 1762 г. става свещеник, работи и като учител в Котел. Три години по-късно се среща с Паисий Хилендарски, който при едно от своите пътувания посещава Котел. По поръка на местните първенци Стойко Владиславов прави първия препис на “История славянобългарска” и го предоставя за общо ползване в котелската църква. Повлиян от идеите на Паисий, Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история. Пътува и до Света гора. Прави втори препис на „Паисиевата история“ през 1781г. След сблъсък с местните първенци през 1792 г. напуска Котел. Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний.
Освен с духовни дела, Софроний Врачански се занимава активно и с обществена дейност. Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да замине за Видин. Съставя т. нар. Видински сборници (1802). През 1803г. се установява в Румъния, където е приет радушно от светските и църковни власти. Около 1804-1805 г. завършва своята автобиография “Житие и страдания грешнаго Софрония”, която се смята за първата автобиография на българин. Отпечатана е за първи път от Г. Раковски в седем поредни броя на “Дунавски лебед” през 1861г.
През 1806 г. Софроний издава “Кириакодромион, сиреч Неделник”. Сборникът „Неделник“ е първата печатна книга на новобългарски език. Той съдържа поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча. „Неделник“ има историческо значение, защото поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софронийе“. По-късно превежда от гръцки език и “Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище” от Амвросий Марлиан (1809 г.). Умира през 1813 г.
Софроний Врачански е канонизиран за светец от Българската православна църква през 1964 година.