Неделя Месопустна: Месни заговезни на 7 март

Думата „Заговезни“ идва от „заговяване“ (започвам да постя). Името на празника идва от традиционната вечеря на Месни Заговезни, която трябва да включва месни ястия. Месни Заговезни (Неделя месопустна) е последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости.

Празникът е с плаваща дата. Денят винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник, свързан с настъпващата пролет. На празничната трапеза на месни заговезни има баница с животинска мазнина, кокошка, свинско със зеле, сарми с месо… По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им варена кокошка, обреден хляб и вино.

Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се яде сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца. Този период е своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. През цялата седмица до Сирни заговезни времето е отредено за гости и веселие, защото с началото на строгия пост не се прави вече нищо (няма сватби, хора и веселби). По християнски обичай през дните от Месни до Сирни Заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните – родители, кръстници, роднини, близки и тези, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай „неделята на опрощението“.

Великденските пости са най-строгите пости в годината. Тази година те започват от понеделника (15 мар) след Сирни Заговезни (14 март) и продължават до Великден (2 май 2021 година). Това е времето, което църквата нарича Преддверие на божественото покаяние. До Великден следват хранителни и духовни пости. Време, в което човек постейки и отказвайки се от греховете си, се „очиства“, превръщайки се от физически в духовен човек.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.