Трети март – Национален празник на Република България

На тази дата честваме един от най-хубавите и щастливи моменти за всички българи – Освобождението на България от османско владичество. Тържествено се издига националното знаме, отдаваме почит и свеждаме глави пред паметта на загиналите в Руско-турската освободителна война българи и хилядите руски, румънски, украински, белоруски и финландски воини.

Трети март се празнува, защото на тази дата (19 февруари стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. Символният смисъл на „Трети март“ е много по-важен за българите, отколкото историческият факт на подписването на този предварителен мирен договор. За Освобождението на Отечеството са дали живота си и са посветили младостта си редица заслужили българи, които са станали символ на раждащата се нова България. Със Санстефанския мирен договор България отново заема място на картата на Европа.

От падането ни под османска власт през 1396 г. ние извървяваме дълъг път, докато стигнем отново до своята национална идентичност. Поради близостта си до османската столица, националното осъзнаване започва доста по-късно от това на други съседни народи. Първите стъпки на етническото пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски (едва през ХVIIIвек), минават през българското Възраждане и извоюването на независима българска църква (1860 – 1870 г.) и достигат до организираната борба за независима държава. Кулминацията на тази борба е Априлското въстание през 1876 г., което е жестоко потушено от османците и дава хиляди жертви. Но независимо от разгрома, българите гордо могат да заявят: „Не всичко е загубено, а честта защитихме с живота си и тя още по – силно заблестя“. Вечни и святи са за нас честта и достойнството на размирна и горда България, която не чака свободата да и бъде дадена даром, а непрестанно се бори за нея. По време на руско-турската война българските доброволческите чети „изпълняват важна роля в бойните действия северно и южно от Стара планина, като събират разузнавателна информация, подсигуряват фланговете и тила на настъпващите руски войски, атакуват османските снабдителни линии, поддържат реда в освободените територии и защитават мирното българско население от башибозука. Имат голям принос за зимното преминаване на Троянския и Западния отряд и други успехи на руската армия“. Подвигът на Шипка е най – яркият български символ и той завинаги остава в паметта и сърцата ни. Известна в българската литература като Шипченската епопея, в тази битка, българските опълченци успяват да спрат ордите на Сюлейман паша при връх Шипка и да дочакат подкреплението на руснаците. Тя дава победния ход на войната и тласъка към Освобождението. С невероятния си героизъм, българи и руси успяват да спрат нашествието на турската войска, чиято цел е да нахлуе в Северна България и да се обедини с турците, които са обсадили Плевен.

На трети март в православните храмове се отслужва тържествена литургия, в която духовниците възнасят молитви както за царя-освободител Александър II, така и за хилядите български опълченци и неизброимите руски, украински, румънски, фински и белоруски воини, които жертват живота си, за да освободят България. Свободата на България е донесла и свобода на православните вярващи, които вече можели свободно да изповядват религията си, без страх от султана и чуждата за нас религия. Светата ни Църква е запазила през всичките години на робство вярата, книжовността, традициите, обичаите, езика. В църквите и манастирите се е поддържал огънят на непокорния български дух. Няма въстание без участието на свещеник или монах.

На 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. около 17 ч. в градчето Сан Стефано (днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул) е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага края на Руско-турската война от 1877-1878 г. Договорът е подписан от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

В онези години българите не знаят, че Санстефанският договор е временен, защото това е строго поверително, прикрито зад кулисите на дипломацията. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава тайна шифрограма. Тя съдържа нареждане от външния министър княз Александър Горчаков договорът да има характер на „обикновен прелиминарен (предварителен) протокол”. В последствие Горчаков ръководи руската делегация по време на свикания международния конгрес в Берлин (1/13 юни-1/13 юли 1878 г.). Преди началото му, екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата порта още на 14 април 1877 г.) отправя молба към руското правителство за изпращане в Берлин и на български делегат. Лично Горчаков отхвърля молбата му и така България остава без представител на този съдбоносен конгрес. Решенията се вземат единствено от шестте велики сили: Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и Франция. Както е известно, заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Подписалите Берлинския договор двама князе, трима графове и един маркиз узаконяват новите български граници. Тя е разделена на три части – Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана.

От 1888 година Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. С решение на Народното събрание от 1991 година датата е обявена за Национален празник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.