Подаряването и носенето на мартеница е един от най – почитаните български обичаи, запазил се от древноста до наши дни. Тя е вписана през 2017г. в представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Номинацията е мултинационална и включва България, Румъния, Молдова и Бивша югославска република Македония /Северна Македония/.
Носенето и закичването с този символ е свързано с поверията за добруване, за здраве и късмет на всички. Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирал мъжкото начало, силата. Той е цветът на Христос. Червения цвят е женското начало, знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Не случайно първоначално женските сватбени носии са били червени.
Традиции, поверия и забрани
Баба Марта е митологична персонификация на самия месец и на пролетта. В народните поверия тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (януари и февруари) и е много люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. С това е свързано и вярването, че тя влиза само в подредени и изчистени домове. Така идва и традицията в края на зимата, т.е. към края на февруари къщата старателно да се почиства. Това всъщност е ритуално почистване – човек се прочиства от всичко старо, ненужно и се подготвя за новия сезон и начало. На 1-ви март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.
Първата седмица на март се наричала „Броеница“ – по тези дни се гадаело какво ще бъде времето през цялата година. Разпространен бил и обичаят хората да си избират ден между 1 и 22 март. Ако на нарочената дата е слънчево, това било знак, че годината за човека ще е успешна; ако пък е дъждовно, мъгливо, ветровито, студено – идните дни ще бъдат за него трудни и тежки. И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им предстои.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и домашните животни, са били само усукан червен и бял конец. Грижовните стопани оставяли мартеница дори в полога на домашните птици. Цветовете задължително се усукват наляво. Усуканите бял и червен конец са своеобразен амулет срущу злите сили. Впоследствие вързвали златна или сребъна паричка (за благополучие), черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки).
Традицията гласи, че щастие и късмет носи онази мартеница, която е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. Традиционно мартениците се носят до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март – Благовещение. В наши дни се носят докато човек види щъркел или чуе песента на лястовичките или кукувицата. В повечето случаи мартеницата се завързва на цъфнало или плодно дърво, с пожелание пролетта да ни срещне живи, здрави и засмени.
Традиционна храна за празника: Сухи чушки с праз лук, Питка с мед, Тиквеник
На 1 март Православната църква чества паметта на св. Евдокия. От гръцки името означава „благопожелание“ и „добра воля“. Освен всички с имена Евдокия и Евдокий, имен ден празнуват Марта, Мартин и сродните им имена