Когато започнем да говорим за Бразилия няма как да не отбележим колко велики футболисти е създала. Като започнем с всичките златни „Р-та“ в поседните няколко десетилетия, които са ставали световни шампиони – Ромарио, Роналдо, Ривалдо, Роберто Карлош, Роналдиньо, минем през легендарните Гаринча, Пеле, Зико… много са, няма да ги изреждам. Накрая завършваме с настоящите остриета на „селесао“ – Неймар, Габриел Жесуш, Винисиус, Жуниор.
Всички те са олицетворение на уникалния футболен стил, който Бразилия щедро дарява на футболния свят. Заради него коментаторите си позволяват да ползват изрази, като „магьосници“, „богове“, „чудотворци“, с които да определят поредното им възхитително отиграване на терена.
Движенията на бразилците са атрактивни и радват окото на всеки един любител на спорта, който сяда на стадиона или пред телевизора. Всяка една звезда на „селесао“ привлича към себе си огромна маса фенове, за които е истински празник, когато реферът надуе свирката за начало на мача.
Различни цветове екипи, вълнение, страст, огромна маса привърженици… Истински празник. Като карнавал. Например този в Рио де Жанейро. Съвпадение? Възможно е, но това е другата отличителна черта за южноамериканската държава.
Всяка година градът се превръща в сцена, върху която се разиграва едно от най-големите представления на уличния театър и въплъщаващо жизнерадостния бразилски дух. Предаваните по телевизията паради започват в 18 часа местно време и продължават до зазоряване, изпълвайки „Самбодромо“ с музика, страст и разюздано безумие, докато самба отборите се състезават кой да бъде шампион тази година.
Вероятно най-вълнуващото преживяване от всички е да се присъединиш към непрестанно дефилиращите оркестри, които криволичат из крайплажните квартали на Копакабана, Ипанема и Леблон. Те бродят шумно, докато не остане публика – само за да се появят по-късно на някой друг ъгъл.
Едно е ясно – Бразилия е извор на футболни икони и такива диви, страстни емоции, каквито предизвиква карнавалът в Рио. Какво става, когато двете се комбинират? Не, нямам предвид танцьорките да започнат да ритат топка с атрактивните си костюми. Какво става, когато самбата и купона са в кръвта на някой футболист.
В случая нямам намерение да дам за пример легендата на Барселона Роналдиньо. При него всичко е ясно. Та той танцува дори по време на мач! Всички сме го виждали. Дали ще е за да преодолее съперников играч или просто да отпразнува гол, той го прави. Самбата е в кръвта му и той не го крие.
Но какво става, когато искаш да пропуснеш мач, за да отидеш на карнавала в Рио? Е, това се е случвало, ама не го е правил Роналдиньо… Поне все още не е разкрит такъв случай. Става дума за едно друго златно „Р“ от гореспоменатите – Ромарио. По ирония на съдбата, той също стига до върховете в кариерата си именно с екипа на Барса.
Нападателят защитава цветовете на каталунците под наставленията на холандската легенда Йохан Кройф и си спечелва световна слава. Тимът става шампион на Испания през 1994 година, а Ромарио е голмайстор на шампионата. Играта му кара неговият треньор да го определи като „гения на наказателното поле“.
Според ФИФА бразилецът има 904 гола, а самият футболист твърди, че те са всъщност 1002. Разликата се обяснява във факта, че нападателят брои головете си като юноша и тези, които е вкарал в приятелски и бенефисни мачове.
Футболните му достойнства са на извънземно ниво, но въпреки това ексцентрикът не се задържа дълго в един тим. Често се стига до разправии между него и клубните ръководители, водещи до многобройните му трансфери. За 24-годишната му професионална кариера бразилецът сменя 17 отбора. Списъкът включва и екзотични дестинации като Аделаида Юнайтед (Австралия), Маями ФК (САЩ) и Ал-Сад (Катар). Кройф обаче овладява горещата кръв на Ромарио.
Преди да напусне този свят холандският специалист разказа интересен случай по време на работата му с нападателя в каталунския гранд.
„Веднъж Ромарио ме попита дали може да получи два дни почивка, за да отиде на карнавала в Рио де Жанейро. Отговорих му: „Ако вкараш два гола утре, ще ти дам два дни почивка с цялото ми уважение към другите от отбора“. На следващия ден Ромарио вкара два гола до 20-ата минута и незабавно се приближи до тъчлинията, за да поиска смяна. Каза ми: „Тренер, самолетът ми излита след час“. Нямах избор и изпълних обещанието“, споделя Кройф.
Стимул, страст, ексцентричност, гореща кръв? Всичко това е събрано в едно име – Ромарио. Велик футболист, който е продукт на завода за силни емоции Бразилия. Уникален случай с уникална развръзка. Все пак историята помни много подобни случаи.
Леко напомня на една легенда за Божидар Искренов-Гибона, който станал от масата с гости в тях и влязъл в игра през второто полувреме по време на мач на Левски, обръщайки резултата от 0:2 до 3:2. Това обаче е друга тема, друга история за друга държава с хора, които също имат гореща кръв – България.